Археолози представиха резултатите от изследването на три дървени сърпа, открити по време на подводни изследвания в раннонеолитния паметник Ла Мармота в Италия. Оказва се, че тези инструменти са направени преди повече от седем хиляди години от дъб и дърво, принадлежащо към семейство Розови. Древните хора са използвали смола от борови дървета като лепило за фиксиране на каменните зъби. Това става ясно от статия, публикувана в списание Scientific Reports.
Оръдията за събиране на зърнени култури се появяват много преди тяхното култивиране. Така, ако процесът на преход от присвояващо към произвеждащо стопанство (неолитизация) в няколко центъра на Плодородния полумесец е започнал не по-късно от X хилядолетие пр.н.е., то предшествениците на сърповете вече са съществували по време на максимума на последното заледяване.
Преди няколко години, докато проучвали обекта Охало II в Израел, който представлява лагер на ловци-събирачи-рибари на брега на морето, археолозите открили останки от съставни оръдия със следи от износване, които са на около 23 хиляди години. Сърп, направен от еленов рог преди около 14 000 години, датира от времето на съществуването на натуфийската култура.
В началото на VII хилядолетие пр.н.е. в Гърция и на Балканите започват да проникват първите фермери от Анатолия, които донасят със себе си на европейския континент не само керамика, домашни растения и животни, но и характерен набор от инструменти. Един от древните паметници, свързани с ранните европейски фермери, е открит под водите на езерото Брачано, разположено близо до Рим. Подводното изследване на селището, наречено Ла Мармота, донесло богата колекция от находки, сред които предмети от органични материали на възраст над седем хиляди години, например пет лодки (канута).
Дървен сърп от паметника Ла Мармота. Niccolo Mazzucco et al. / Scientific Reports, 2022
Николо Мацуко от университета в Пиза, заедно с негови колеги от Аржентина, Германия, Испания, Италия и Франция, е изследвал трите най-добре съхранили се дървени сърпа, открити по време на разкопки в раннонеолитния паметник Ла Мармота. Макар че подводните разкопки на това селище били прекратени през 2006 г., тези находки не са били публикувани преди. Радиовъглеродното датиране показва, че културните слоеве на това място датират отпреди приблизително 7570 – 7165 години.
Първият сърп с девет каменни зъба е открит през 2000 г. Дръжката му е с размери 8,5 на 1,8 на 1,2 сантиметра, а извитата режеща част е с размери 18,5 на 4,5 на 1,2 сантиметра. Вторият сърп с осем зъба е открит през 2005 г. Размерът на дръжката му е 18 на 2 на 1,6 сантиметра, а извитото острие е 18,2 на 4,2 на 1,2. Третият артефакт с три зъба е намерен през 1996 г. Размерите на дръжката му са 9 × 5,9 × 1,3 сантиметра, а извитото острие – 16,5 на 3 на 1,1. Учените отбелязват, че неолитните сърпове са били значително по-къси от тези, използвани в исторически времена. По този показател те са подобни на роговите оръдия на възраст около 7500 – 8200 години, открити в България.
Географско положение на паметника Ла Мармота и снимка, направена по време на подводните му разкопки. Niccolo Mazzucco et al. / Scientific Reports, 2022
Микроскопският анализ показал, че и трите сърпа показват признаци на износване. Очевидно неолитните жители на селището Ла Мармота са режели растенията до самия корен с тези инструменти, поради което са останали специфични следи върху каменните зъби. Според заключението на учените дъбова дървесина (Quercus) е използвана като суровина за производството на два от сърповете, а дървесина от таксон от семейство Розови (Rosaceae) е използвана за третия. Такива суровини са използвани в Ла Мармота за производството на други предмети. Използвайки газова хроматография-
Палеоботаническо изследване показва, че върху два от сърповете присъстват микроостатъци от пшеница (Triticum) и ечемик (Hordeum). Това потвърждава, че инструментите са били използвани за жътва. На третия сърп изследователите открили неочаквано много прашец от растения от рода Oenanthe. Някои видове растения от този род, според учените, имат фармакологични свойства и се използват като лечебни. Освен това тези растения имат психоактивен ефект. Възможно е намереният прашец да отразява тези видове растения, които са били срязани със сърпа при последното му използване. Но това може да се обясни и с условията на утаяване на това място.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 7500-годишен комплекс от долмени и менхири е открит в Испания
