Археолози откриха в западната част на Франция неолитна крепост, в която преди шест хиляди години са живели строителите на най-древните европейски мегалити.
Учените смятат мегалитите за най-ранните монументални структури в Европа – съоръжения от огромни камъни, очевидно непригодни за обитаване и най-вероятно със сакрален характер. Първоначално те се появяват в западната част на Франция, по-късно – на Британските острови и на територията на съвременна Германия.
Не е известно кой е построил мегалитите и къде са живели тези първи европейски архитекти. В близост до каменните гиганти досега не са откривани следи от неолитни селища. Това повдига въпроси: ако хората са успели да построят Стоунхендж или Карнакските камъни, тогава защо не са използвали уменията си за изграждане на селища?
Неолитна структура, по-стара от Стоунхендж, е открита в Прага
През втората половина на миналия век няколко групи учени наведнъж обявиха откритията на – да го наречем така – примери за битов монументализъм. Става дума за селища на носители на културата на линейно-лентовата керамика. Оказва се, че тези хора много често ограждали домовете си с доста сериозни крепостни стени. Но за разлика от мегалитите основният материал на укрепленията бил дърво.
В същото време укрепени селища никога не са откривани в близост до мегалити. Тези два вида големи съоръжения съществували сякаш отделно една от друга. Най-древните мегалити (средата на V хил. пр.н.е.) на територията на Франция се изследват от XIX век. Приблизително от същото време археолозите безуспешно се опитват да открият селища, съществували едновременно с тези паметници.
3D-реконструкция на неолитната крепост Vincent Ard et al.
Въпреки че във Франция са открити повече от 300 укрепени селища от културата на линейната керамика, датирането показва появата им около едно хилядолетие след датата на мегалитите (3700 – 2200 г. пр.н.е.). Освен това на редица места са открити само стени – без къщи вътре, поради което самото предположение за жилищната функция на крепостта остава обект на спорове.
През 2011 г. въздушна фотография близо до град Ле Пю в департамента Шарант в Западна Франция показва наличието на два странни рова там. Те очевидно са били част от обща структура. Интересът бил подсилен от факта, че само на 2,5 километра от това място се намира един от древните мегалити – Бугонската могила, датирана около 4800 г. пр.н.е.
В продължение на няколко години на мястото се извършват археологически разкопки. Техните резултати са представени в статия, публикувана в списание Antiquity.
7500-годишен комплекс от долмени и менхири е открит в Испания
Изследователите са открили останки от крепостна стена с два входа под формата на т.нар. рачешки клещи, която е типична за европейския неолит. Крепостта е разположена във варовикова издатина, по-висока от околността. Вътре в заграждението, на самия ръб на тази издатина, археолозите са открили четири четириъгълни здания – форма, напълно неизвестна в този регион на Франция за дадения период. Извън оградата са открити още три такива къщи.
С помощта на различни методи крепостта и къщите са датирани в началото на V хилядолетие пр.н.е. – това е приблизителното време на изграждане на мегалитите от Бугонския некропол. Този некропол се състои от пет продълговати могили с мегалитни камери и е разположен така, че да се вижда отлично от крепостта.
Според авторите на работата те за първи път са успели да открият селище на строители на европейски мегалити. Крепостната стена около къщите показва, че в западната част на Европа по това време е било неспокойно. Настъпили са някакви социални промени, по време на които били възможни атаки от други общности.
Легенди разказват за мистериозни жени, построили португалските мегалити
Строителите на мегалити не се опасявали напразно. Не по-късно от 4400 г. пр.н.е. крепостта е разрушена, къщите – опожарени. Повече никой не е живял на това място, въпреки че гробните камери на Бугонския некропол са били използвани дълго време: най-късните погребения там датират от III хилядолетие пр.н.е.
Освен крепостта археолозите са открили и каменоломна, от която е вземан материал за мегалитите. Тук възниква въпросът: ако тези хора са работили добре с камък и са имали достатъчно от него, защо не са издигнали каменна стена в крепостта си? Явно са разбрали, че дървената ограда е по-малко надеждна, просто защото гори.
Авторите предполагат, че такова разпределение на строителните материали е имало сакрален характер. Дървото и земята според тях са подходящи за уреждане на селище на живите, докато камъкът е предназначен за света на мъртвите.
