Преди няколко седмици редица медии разпространиха новина: нови легиони са вдигнати във войната срещу глобалното затопляне. Британски археолози твърдят, че изменението на климата унищожава може би най-значимия паметник на Острова, датиращ от римския период – Адриановия вал. Но, както се оказва, изменението на климата не само унищожава древни съоръжения (което, между другото, силно зависи от мястото и метода на изграждането им), но понякога върши работата на археолозите.
Първата археологическа находка за новия сезон е направена преди началото на същинския сезон на разкопките. Последните проливни дъждове в Нортъмбърланд ерозирали почвата, оставяйки олтар от сиво-кафяв пясъчник на повърхността. Находката е условно датирана към III век от н.е.
Снимка: Vindolanda Trust
Височината на откритата част от олтара е приблизително 40-45 сантиметра. Но ръководителят на разкопките Андрю Бърли предполага, че първоначално (съдейки по известни примери за подобен стил) е достигал един метър. Засега експертите не са готови да кажат на кое божество или герой е бил посветен олтарът, това изисква допълнителни изследвания, включително мястото на находката.
Мястото заслужава да се спомене отделно. Находката е направена на територията на археологическия паметник Виндоланда. Около 85 г. сл.Хр. римляните основали малка крепост в северната част на Англия (съвременен Нортъмбърланд). Преди време редица историци предполагаха, че Виндоланда е била построена, за да охранява римския път от Лугувалиум (съвременен Карлайл) в северозападната част на Англия до Кория (съвременен Корбридж) на североизток. Но по-късно резултатите от разкопките, потвърдени от писмени източници, установили, че пътят бил построен много по-късно, при император Траян, който поел управлението през 98 г.
Зловеща находка направиха археолози под църква от XI век във Великобритания
Но освен пътя по тези места имало какво да се пази. Виндоланда стояла на първата линия на отбраната срещу набези от северните планини, а пиктите идвали доста често. Първоначално крепостта била дървена и покрита с трева (за да не може да бъде подпалена). Но след построяването на павиран път, който бил не само военен (първоначална функция), но и търговски, изкушението на пиктите да грабят търговци се увеличило. Виндоланда бил модернизиран и на мястото на дървената крепост се издигал нормален римски каструм - укрепен лагер - с каменни отбранителни съоръжения.
Не е напълно ясно кои римски части са държали отбраната във Виндоланда. В периода на бързо разрастване на империята легионите често са били премествани не само през територията на една провинция, но понякога техни части били изпращани на други места, обикновено за потушаване на бунтове. Известно е само, че след издигането на каструма към него били назначени помощни части (кохорти, състоящи се от представители на завладените народи - батави и гали, доведени от континента, където обитавали териториите на съвременна Нидерландия и Франция). Но също така е известно, че преди построяването на Адриановия вал крепостите близо до северната граница не били оставяни без военното присъствие на поне малки части от римските легиони.
Общ изглед към разкопките във Виндоланда. Снимка: Vindolanda Trust
Сега историците смятат, че североизточната част на Англия първоначално е била защитавана от някои кохорти на XX Победоносен Валериев легион. Но съществува хипотеза, че е имало кохорта от прославения II Август легион. Предположението се появило, защото бойният път на това конкретно формирование е изключително объркан. Известно е, че той е воювал в Уелс и е бил назначен в каструма Иска Силурум в югозападната част на острова. Но до края на първи век от нашата ера неговите кохорти, официално разположени там, били търсени в различни части на провинцията. Следователно една от кохортите - според документите, намиращи се в Иска Силурум - може действително да е защитавала каструма на североизток.
Откриха руини на богат римски град под строеж в Средна Англия
През 122 г. император Адриан посетил Британия и легионите се заели със строителството на отбранителни съоръжения, за които се твърди, че сега са застрашени от унищожение от последиците от изменението на климата. Адриановият вал бил поставен малко по-северно от онези крепости и каструми, които вече съществували по това време. Виндоланда се оказала на километър и половина южно от стената.
Както обикновено се случва, до военната крепост възникнало цивилно селище. Изследванията казват, че за последен път укрепленията на Виндоланда са били ремонтирани през 370 г., и то от римляните. Но съдейки по резултатите от разкопките, дори след като легионите напуснали Британия, крепостта останала обитаема. Вероятно на местните не се харесвала много перспективата да се срещат с пиктите без добри отбранителни съоръжения. Старият римски каструм бил окончателно изоставен в началото на Х век.
Пластини-писма, открити във ВиндоландаMichel wal / CC BY-SA 3.0
Мястото, където се е издигала Виндоланда, е уникално по своите природни особености. Влажната глинеста почва допринася за съхраняването на предмети, които иначе не биха оцелели до наши дни. И така, през 2017 г. археолозите открили много тънки дървени пластини, които представлявали писма - както делови, така и лични. Освен това при разкопките на Виндоланда са открити добре съхранени изделия от кожа, тъкани и дърво.
