Генетици от Оксфордския университет са анализирали геномите на древни кучета и са открили, че опитомяването на вълка и превръщането му в "най-добрия приятел на човека" е протичало не веднъж, а поне два пъти – независимо един от друг, в Източна и Западна Евразия. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Science.
Известно е, че предците на всички породи домашни кучета са били вълците, но за учените оставаше загадка как именно и къде се е случило опитомяването на дивите животни.
Предишни генетични изследвания са сочили, че опитомяването на вълка е било еднократно събитие, но не било ясно дали то се е случило в Централна или Източна Азия.
Генетиците са анализирали 59 последователности на митохондриалната ДНК, извлечена от останки на кучета, живели на територията на Европа преди 3000-14 000 години, а също и пълния геном на древни ирландски кучета, открити около Нюгрейндж и живели преди 4800 години.
Получените данни били сравнени с геномите на съвременни вълци и кучета от различни породи от Западна Европа и Източна Азия.
Резултатите показали, че между кучетата от два региона съществуват дълбоки различия. Според изследването едната група животни – източноазиатските кучета – е произлязла от своите диви събратя няколко хилядолетия след първото опитомяване. След това те по-скоро са били пренесени в Европа, където частично заменили кучетата, появили се във времената на палеолита.
Митохондриалната ДНК се намира в митохондриите и представлява гени, които кодират белтъци, необходими за изпълнението на функциите на органелите.
