Използвайки технологии за дистанционно наблюдение на един от най-старите градски центрове в световната история, учени идентифицираха огромното шумерско селище Лагаш.
Лагаш е бил съставен от четири блатни острова, свързани помежду си с водни пътища. Преди почти 5000 години в тази древна влажна зона, разположена между реките Ефрат и Тигър в Южен Ирак, животът е процъфтявал.
Един от участниците в проекта е Емили Хамър, антрополог-археолог от Университета на Пенсилвания. Хамър използвала специален дрон, благодарение на който била получена безценна представа за Лагаш – ядрото на една от най-ранните държави в света. Резултатите от нейната работа са публикувани в Journal of Anthropological Archaeology.
След като събрали данни на земята, учените използвали дрон за заснемане на района около Лагаш в продължение на шест седмици през 2019 г. Данни били получени и от магнитна градиометрия. Проливните дъждове, които по това време тъкмо били приключили, помогнали на дрона. Те направили много по-лесно откриването на сгради, стени, улици и водни пътища, заровени под земята.
Лагаш вероятно е изоснован преди 4900 и 4600 години и днес е известен като Тел ал-Хиба. Разкопките, започнали преди повече от 40 години, разкрили, че това място е било изоставено преди около 3600 години. Предишни анализи от антрополози, историци и учени показват, че Лагаш е бил построен върху издигнати могили в блатата и вероятно е бил съставен от 33 малки блатни острова.
Изследването на Хамър помогнало да се оспори традиционната представа, която представя месопотамските градове като компактни селища, разположени в напоявана земеделска територия. Смята се, че тези селища са се разширили от единствен монументален комплекс, но Лагаш не прилича на този предполагаем модел.
Ранният династичен Лагаш, датиращ от около 2900 г. до 2350 г. пр.н.е., е бил съставен от ясно разграничени сектори, всеки с множество стени или заобиколен от водни канали. Всъщност Лагаш се характеризирал с гъста архитектура, разположена приблизително на 300 хектара. Доказателствата също сочат блатистите фактори на околната среда. Това накарало Хамър да заключи, че градските сектори са възникнали като блатни острови.
Снимките с дрон също сочат към пристанища, които потенциално свързвали градските сектори и между тях можело да се пътува с лодка. Били разкрити и останки от потенциални пешеходни мостове, но само разкопките могат да хвърлят допълнителна светлина.
Липсата на географски или ритуален център позволявала на всеки градски сектор да развие отличителни социални и икономически практики. Доказателства за това били открити на два от блатистите острови, които били заобиколени от стени, които внимателно очертавали градските улици. Вероятно тук са отглеждали култури и е имало дейности като производство на керамика. На друг остров водните пътища и канали се пресичат, което вероятно предполага риболов и събиране на тръстика за строителство.
Общо изследванията на Хамър сочат три острова близо до района на Персийския залив и четвърти, доминиран от огромен храм. Тези острови били част от канали, водещи към морето.
Дронът също така разкрил доказателства за контрастиращи квартали на различните блатни острови, които отразяват или някакъв вид градско планиране, или случайно подреждане. Последното може да се дължи на миграционни вълни отпреди 4600 и 4350 години, смята Августа Макмеън – един от тримата директори на продължаващите разкопки на обекта.
Мигрантите били смесица от роби, заловени от съседни градове-държави, номадски пастири и жители от други градове и острови. В своя разцвет градът на влажните острови е заемал четири до шест квадратни километра, което се равнява по площ на съвременен Чикаго. Той също така е приютявал десетки хиляди хора.
Точно както други големи исторически градове, Лагаш бил обречен. В крайна сметка той срещнал своя край, когато нивата на блатистата вода спаднали поради скок на температурите. Тъй като близките градове продължили да бъдат обитавани поне още хиляда години, изоставянето на Лагаш предоставя прозорец в миналото.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Едно и също ли са Месопотамия и Вавилон?
