Италиански археолог е представил резултатите от повторното изследване на т.нар. котон (kothon) на остров Мотия, който дълго време се смяташе за финикийско изкуствено пристанище. Разкопките показали, че преди разрушаването на града от гърците през 397/396 г. пр.н.е. това съоръжение е било използвано като ритуален басейн, който се е намирал в центъра на монументално светилище. Това става ясно от статия, публикувана в списание Antiquity.
Край западния бряг на Сицилия, в лагуната Станьоне при Марсала, има малък остров – Мотия (съвременно название – Сан Панталео), с дължина 850 и ширина 750 метра. Селището на този остров е възникнало още в бронзовата епоха (около 2000 г. пр.н.е.), тъй като е бил богат на природни ресурси: сол, риба и прясна вода, а също така разположен на добре защитено и стратегическо място.
Севената страна на котона. Снимка: Lorenzo Nigro et al. / Antiquity
В началото на VIII век пр.н.е. в Мотия пристигат финикийците, които заедно с местното население – елимите – построяват там важен търговски град. Той просъществува до 397/396 г. пр.н.е., докато не е разрушен от сиракузкия тиран Дионисий Стари. Значението на този град се потвърждава и от писмени източници. Тукидид споменава Мотия като едно от трите основни финикийски селища в Западна Сицилия.
Рядък пиктски камък е открит до мястото на известна битка (ВИДЕО)
В някои финикийски градове археолозите са открили древни изкуствени вътрешни пристанища – котони, най-известният от които се намира в Картаген. По време на разкопките на Мотия учените също открили подобно съоръжение с размери около 52,5 × 37 метра. Много изследователи предположили, че това е бил котон, до който можело да се стигне по изкуствен канал от морето. Освен това на острова са открити останки от крепостни стени, вили, религиозни сгради, както и множество артефакти.
Местоположението на остров Мотия. Снимка: Lorenzo Nigro et al. / Antiquity
Лоренцо Нигро от римския университет „Ла Сапиенца“ е обобщил резултатите от разкопките, проведени от 2002 до 2020 г. на остров Мотия. Освен всичко друго през този период археолозите са фокусирали вниманието си върху голям правоъгълен басейн, облицован с камък, който е известен в научната литература като "котон". Дълго време се смятало, че това съоръжение е било изкуствено вътрешно пристанище, важно за търговията.
Планът на паметника. Снимка: Lorenzo Nigro et al. / Antiquity
Но въз основа на работата на терен Нигро е стигнал до извода, че „котонът“ е ритуален басейн, захранван от три подземни източника на прясна вода, който се намира в центъра на монументално светилище. Този изкуствен резервоар, според учените, се отнася към 550–397/396 г. пр.н.е. (строителството на другите структури е започнало около 800–750 г. пр.н.е.). Отчитайки местоположението на храмовете, стелите и други обекти от този паметник, археологът е стигнал до извода, че той може се използвал и за астрономически наблюдения на движението на звездите, които са били важни за финикийската навигация.
Южната стена на котона. Lorenzo Nigro et al. / Antiquity
Ученият също така предполага, че този комплекс е бил посветен на водите, небето и свързаните с тях богове, които са заемали ключово място в религиозните представи на финикийците. Разкопките показали, че басейнът през VIII–V в. пр.н.е. не е бил свързан с лагуната Станьоне и следователно с открито море. Свързващият канал е построен след унищожаването на Мотия от гърците през 397/396 г. пр.н.е. След това той може да е използван като сух док. В римско време (II–IV в. сл.Хр.) е бил пригоден за рибовъдство и други стопански дейности.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Ритуални приношения на морски звезди са открити в Теночтитлан
