Археологическият обект от ранния плейстоцен Фуенте Нуева 3 (FN3) в Южна Испания съхранява най-старите доказателства за присъствие на хоминини в Западна Европа. Освен голямо количество инструменти от Олдувайската култура, там се намират останки от големи животни със следи от клане и извличане на костен мозък, както и кости на едри бозайници със следи от зъби, оставени от праисторически хиени. На това място учените открили повече от 200 копролита – изкопаеми вкаменени екскременти.
ОЩЕ: Антрополози откриха "магистралата на цивилизацията" на древните хора
Екип от палеонтолози от университета в Малага (Испания) под ръководството на Пол Палмквист, са изследвали тези древни изпражнения, за да разберат на кои животни принадлежат, а също така се опитали да оценят участието на праисторическите хиени в клането на големи животни. Резултатите от работата са публикувани в списание Archaeological and Anthropological Sciences.
С помощта на електронна микроскопия и дифракция на рентгенови лъчи изследователите анализирали 216 копролита. Морфологията, цветът, размерът и химическият състав показали, че екскрементите принадлежат на Pachycrocuta brevirostris – гигантска хиена чистач. Тези животни тежали приблизително 110 килограма и били с размерите на съвременна лъвица.
Копролитите на хиените се отличават от фосилизираните изпражнения на други месоядни животни по високото си съдържание на калциев оксид (CaO) и фосфорен оксид (P2O5), които се образуват в организма в резултат на консумация и преработка на кости.
След това учените сравнили образците с копролити, открити на други стоянки от плейстоцена, и с изпражненията на съвременни петнисти хиени (Crocuta crocuta). Петнистите хиени живеят в семейни групи – кланове – и се изхождат на определени места, вероятно за да маркират своята територия.
„Съставът на тези изпражнения се оказа идентичен. Освен това в праисторическите проби присъстват малки фрагменти от смлени кости, точно както и при хиените, които живеят в дивата природа и в плен днес“, обяснява Палмквист.
ОЩЕ: Преди 3000 години в пустинята Атакама имало много повече убийства
Според испанските палеонтолози наличието на такъв голям брой копролити, открити на стоянката Фуенте Нуева 3, свидетелства за това, че гигантските хиени са използвали това място като тоалетна.
По-рано при разкопки във Фуенте Нуева 3 учените открили множество каменни оръдия и кости на бозайници: мамути, коне, бизони, невестулки и древни биволи. Върху много от костите имало признаци на рязане и отстраняване на костния мозък, което показва, че древните хора са заклали тези животни.
Палмквист и колегите му смятат, че както хиените, така и хоминините са яли останките на саблезъби котки. Вероятно хоминините са посещавали това място през деня, а хиените са се хранели и оставяли изпражненията си там през нощта.
Но изследователите разглеждат и друга причина във Фуенте Нуева 3 да се откриват толкова много кости от големи бозайници: предварителният анализ на почвата показал, че това мястото вероятно е било покрито с плаващи пясъци.
За пример Палмквист дава мамут, който според палеонтолога е бил хванат в капана на плаващи пясъци.
„Намерихме скелет на женски мамут без крайници, а до него имаше каменни оръдия и десетки изпражнения на хиени. Смятаме, че женската първо е попаднала в капан, а след това древните хора са отрязали краката ѝ, за да могат да я вземат със себе си и да ядат на безопасно място. След това тя е била оглозгана от хиени“, обяснява Палмквист.
Сега испанските палеонтолози провеждат седиментологичен анализ на почвата и се опитват да изчислят масата на закланите животни, за да съберат повече доказателства в полза на хипотезата за плаващите пясъци.
ОЩЕ: Изчезнали 99%. Преди почти милион години нашите предци едва не измрели напълно
Въпросът дали ранните представители на рода Homo са били „чистачи”, или ловци като съвременните лъвове, все още не е окончателно разрешен. От една страна, известно е, че разпространението дори на еректуса е било съпроводено от упадъка на някои видове големи хищници в Африка още преди един или два милиона години. От друга страна, не е ясно дали тези хищници не са измрели поради климатични колебания. Затова сравнителният анализ на диетите на древните хора и други видове от същото време е един от най-важните източници на информация за реалната екологична роля на нашите предци.
