Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Древните египтяни правели коктейли от кръв, кърма и халюциногени

09 юни 2023, 07:50 часа • 2933 прочитания

Екип учени от Италия и САЩ са анализирали останките от съдържанието на древноегипетска ваза от колекцията на Музея на изкуствата Тампа във Флорида (САЩ). Този съд е на 2200 години, т.е. принадлежи към епохата на Птолемеите.

Обектът за изследване не е избран случайно: вазата е изпълнена във формата на глава на едно от най-загадъчните божества на Древен Египет – Бес. Резултатите от изследването са представени в статия, която в момента е в процес на рецензиране в научно списание. Текстът ѝ може да бъде намерен на сайта за препринт Research Square.

Изследователите на древноегипетската митология все още спорят както за божествения произход, така и за функциите на Бес (известен още като Без). Дори не е съвсем ясно дали това божество е египетско, или култът му идва от други места.

Нумерологията на Древен Египет. Защо 3 е толкова важно число

Загадката на Бес е свързана с това, че няма (и най-вероятно не е имало) нито един храм или светилище, посветено на него. Но в същото време има много от неговите изображения. За разлика от познатите ни древноегипетски богове, които са представени в образите на високи, стройни хора, Бес е джудже и е доста грозен.

Но този малък изрод не е бил зло божество. Напротив – той защитавал хората (особено децата и майките) от зли духове. В митологията той присъства като съюзник на други богове в техните добри дела, а също и като защитник на върховния бог Хор през детството му.

Бес е бил един вид личен защитник на всеки човек. Археолозите са открили амулети, съдове, предмети от бита с изображения на това джудже. Неговото не най-привлекателно му лице било издълбавано върху съдове с козметични масла и бои. Явно е пазил и женската красота независимо от собствения си външен вид.

В същото време на големи барелефи той присъства само като пазач на младия Хор или спътник на други богове – тоест не са ясни подробности за обредите, свързани с него.

Египтолозите смятат, че разцветът на култа към Бес се отнася до епохата на Новото царство на Древен Египет (1550 – 1069 г. пр.н.е.). Съдейки по датировката на вазата от колекцията на Музея на изкуствата в Тампа, в елинистически Египет джуджето защитник също е било почитано.

Древните египетски строители осветили пътя на Озирис

Авторите на работата предполагат, че египтяните са използвали съдове с образа на Бес, за да провеждат посветени на него ритуали – може би не масови, а в домашен кръг. И ако са пили от този съд, тогава съставът на напитката е много важен.

Използвайки различни високотехнологични методи за идентифициране на сместа от съставки в остатъците, изследователите са идентифицирали съставките, които поклонниците на Бес са използвали, за да забъркат своя коктейл. Очевидно за вкусовите му качества са допринасяли мед и плодови сокове.

Ключова съставка в древната отвара била психоактивното (халюциногенно) растение зърнеш (Peganum harmala), често наричано сирийска рута. „Семената на това растение произвеждат големи количества алкалоиди, които предизвикват подобни на сънища видения“, се казва в статията.

Но сирийската рута не е единственият халюциноген в състава на мистериозната напитка. Тя включвала и нилски син лотос (Nimphaea nouchali var. Caerulea) – растение, което се смятало за свещено в Египет и често се използвало в различни ритуали. То съдържа и алкалоиди.

Освен халюциногени сместа включвала и човешки течности. Химическият анализ показал, че те са включвали кръв, кърма, слюнка и това, което изследователите смятат за вагинален секрет.

Древна египетска работилница разкри тайните на балсамирането

Авторите на изследването заключават, че подобна напитка трудно би могла да се употребява по време на домашни ритуали. Най-вероятно е съществувала общност от почитатели на Бес, които в своите мистерии са използвали коктейли с толкова странни съставки.

„Тези резултати допринасят за нашето разбиране на древните системи от вярвания, културни практики и използване на природни ресурси, което в крайна сметка разширява познанията ни за миналите общества и тяхната връзка с естествения свят“, заключават учените.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес