Археолози са изяснили, че древните индианци пуебло са процъфтявали по време на глобална климатична катастрофа през VI век. Статията на тази тема е публикувана в списание Antiquity.
Годините 535-536 били отбелязани от рязко глобално застудяване. Римският летописец Прокопий Кесарийски пише за това време следното: „И тази година се случи най-голямото чудо: цяла година слънцето излъчваше светлина като луната, без лъчи, сякаш губеше своята сила, като престана, както преди, чисто и ярко да свети. От този момент, откакто това започна, не спираха сред хората нито войната, нито морът, нито каквото и да е друго бедствие, носещо смърт.“
Понякога в публицистиката тази година се нарича най-лошата в историята. По-скоро това се е случило поради изригване на вулкан или падане на метеорит. Последиците от този кризис се усещали още няколко десетилетия по цял свят.
И все пак археологичните данни показват, че независимо от тези сложни времена древните пуебло са успели да се адаптират и да развиват култура. Учените са успели да изяснят това основно чрез изследвания на останки от селско стопанство.
На първо място, техните земеделски общности успели в тази епоха да преминат от затворена родствена организация към по-сложна. Не може да се каже, че това е било доброволно решение: учените пишат, че „общото регионално унищожение разкъса социалната тъкан на различни родствени групи“.
Но това е допринесло за голямо обединение на този народ, което е довело до обмяна на знания. Например фермерско общество в околностите на Сидар-Меса и Гранд-Гълч (щата Юта) по-рано от всички е започнало отглеждането на домашни пуйки. Към 550 година тази практика е била разпространена вече по целия югозападен район.
