Карахан тепе се намира в южната част на Арменското плато (територия на съвременна Турция). То е съвсем близо до световноизвестния паметник Гьобекли тепе - най-старата от големите мегалитни постройки, открити до момента на планетата. Археолозите датират Гьобекли тепе на 12 хиляди години, а Карахан тепе - на 11 хиляди години. Разкопките на Гьобекли тепе се провеждат от 60-те години на миналия век, а Карахан тепе е открит едва през 1997 г., като едва преди две години започнали сериозно да го изследват.
Проучването на Карахан тепе се извършва от група археолози, ръководени от проф. д-р Нечми Карул от Истанбулския университет. Резултатите са представени в статия, публикувана в списание Türk Arkeoloji ve Etnografya Dergisi.
Снимка: Necmi Karul
В третия сезон на археологическото изследване миналата година изследователите са открили помещение с диаметър 23 метра. По-голямата част от него е изсечена в скалата по такъв начин, че зданието е вкопано на 5,5 метра от повърхността. Проф. Карул смята, че такава работа трябва да е била извършена от инженери на своето време - това изисква доста ясна представа за натоварването на материала. В самото помещение учените открили доста странна скулптурна композиция.
В централната ѝ част била разположена каменна глава на мъж с изпъкнало чело, плътни устни и брада. Скулптурата била разположена така, че очите на статуята да гледат към входа. От двете страни на главата има по два стълба с височина 1,6-1,7 метра, изсечени във формата на фалоси. Общо в помещението са открити 11 стълба, но тези четири са изсечени по-внимателно.
Снимка: Necmi Karul
Въпросното здание е свързано чрез коридори с три други: заедно те образуват своеобразен комплекс. Тъй като на мястото не са открити предмети от бита, логично е да се предположи, че помещенията са служили за ритуални дейности. „Съществуващите доказателства сочат, че хората са използвали комплекса за церемониални дейности, влизайки в зданието от единия край и излизайки от другия, принудени да шестват в присъствието на човешката глава и колоните във форма на фалоси“, пише Карул в изследването. Но засега това, разбира се, е само предположение.
Снимка: Necmi Karul
Много по-интересно било нещо друго. Всички здания не са били изоставени или разрушени. Те били буквално погребани. Освен това помещенията били засипани с пръст така, че да не се повредят намиращите се там скулптури (оттук и отличното им съхранение; само някои от стълбовете са разрушени от ерозия). Изграждането на такива вкопани сгради е сериозна работа, която изисква огромни усилия и време. Изсичането на скулптури е дело на художници, нещо, което не всеки може да направи. И всичко това е било погребано под пръстта.
По подобен начин помещенията може да са били принесени в жертва на боговете. Възможно е дори целият цикъл на изграждане, използване и погребване на зданията да е било част от един общ ритуал. Но има и друга версия. Професор Карул пише, че при погребването помещенията не са били запълнени равномерно. Древните хора не просто хвърляли това, което им било подръка, а използвали камъни от различни породи и размери във всеки слой.
Снимка: Necmi Karul
Преди засипването ритуалните стълбове били явно подсилени с големи камъни, а стълбите били отделно запълнени с малки камъчета и преградени така, че скалите от стълбите да не проникнат в помещението със скулптурите и да не ги повредят. И накрая отгоре, след засипването, зданията били затворени с големи плоски плочи. Защо са били необходими такива трудности, ако съоръжението е престанало да се използва? Може да се предположи, че „погребението“ е било временно и хората са планирали в бъдеще да разкопаят помещението и да продължат да го използват.
Някои от скулптурите, намерени по-рано в Карахан тепе, са много подобни на артефактите от Гьобекли тепе. Учените търсят връзка между тези места, географски разположени близо, но разделени във времето от хиляда години.
