Две древни глинени плочки, открити в Ирак и покрити от горе до долу с клинописно писмо, съдържат подробности за „изгубен“ ханаански език, който има забележителни прилики с древния иврит.
Плочите, за които се смята, че са на близо 4000 години, съдържат фрази на почти непознатия език на аморейския народ, който първоначално е бил в Ханаан – област, която сега се намира в Сирия, Израел и Йордания, – но който по-късно основава царство в Месопотамия.
Най-древният надпис в света се оказа заклинание
Всъщност плочите са подобни на известния Розетски камък, на който има надпис на един познат език (старогръцки) успоредно с две неизвестни писмености (йероглифи и демотическа писменост). В този случай известни акадски фрази помагат на изследователите да четат аморейски.
Cryptic lost Canaanite language decoded on 'Rosetta Stone'-like tablets https://t.co/RAPWJ5EObL
— Live Science (@LiveScience) January 30, 2023
„Познанията ни за аморейски бяха толкова жалки, че някои експерти се съмняваха дали изобщо съществува такъв език“, казват изследователите Манфред Креберник и Андрю Джордж пред Live Science. Но „плочките решават този въпрос, като показват, че езикът е напълно различен от акадския“.
Креберник, професор и ръководител на древните близкоизточни изследвания в университета в Йена (Германия), и Джордж, почетен професор по вавилонска литература в Училището по ориенталски и африкански изследвания на Лондонския университет, са публикували своето изследване, описващо плочките, в последния брой на френското списание Revue d'assyriologie et d'archéologie orientale (Journal of Assyriology and Oriental Archaeology).
Изгубеният език
Двете аморейско-акадски плочки са открити в Ирак преди около 30 години, вероятно по време на войната между Иран и Ирак (1980 – 1988), като попаднали в колекция в САЩ. Нищо друго не се знае за тях и не е известно дали са били законно изнесени от Ирак. Креберник и Джордж започнали да ги изучават през 2016 г.
Анализирайки граматиката и речника на мистериозния език, те установили, че той принадлежи към западносемитското семейство езици, което включва също иврит (сега се говори в Израел) и арамейски, който някога е бил широко разпространен в целия регион, но сега се говори само в няколко разпръснати общности в Близкия изток.
След като установили приликите между мистериозния език и малкото, което се знае за аморейския, Креберник и Джордж установили, че те са еднакви и че плочките описват аморейски фрази на диалект на акадския.
Археолози дешифрираха еламски клинопис, открит в Персеполис
Разказът за аморейския език в плочките е изненадващо изчерпателен. „Двете плочки увеличават значително познанията ни за амореите, тъй като съдържат не само нови думи, но и пълни изречения, и по такъв начин показват нов речник и граматика“, казват изследователите. Изписването на плочките може да е дело на говорещ акадски вавилонски писар или чирак като „импровизирано упражнение, породено от интелектуално любопитство“, добавят авторите.
Според Йорам Коен, доцент по асириология в Университета в Тел Авив (Израел), който не е участвал в изследването, плочите, изглежда, са нещо като „туристически пътеводител“ за древните говорещи акадски, необходими за изучаване на аморейски език.
Един забележителен пасаж е списък на аморейските богове, който ги сравнява със съответните месопотамски богове, а друг пасаж дава подробности за приветствени фрази.
„Има фрази за организиране на общо хранене, за извършване на жертвоприношение, за благославяне на владетел – отбелязва Коен. – Има дори нещо като любовна песен... Те наистина обхващат цялата сфера на живота.“
Много от аморейските фрази на плочките са подобни на фрази на иврит, като „налей ни вино“ – „ia -a -a -nam si -qí-ni -a -ti“ на аморейски и „yeinam shiqiniti“ на иврит – въпреки че най-ранната известна писменост на иврит е от около 1000 години по-късно, казва Коен.
„Това удължава времето, когато тези [западносемитски] езици са документирани. Лингвистите вече могат да изследват какви промени са претърпели тези езици през вековете“, обяснява той.
Първоначално акадският е бил езикът на ранния месопотамски град Акад (известен също като Агаде) от III хилядолетие пр.н.е., но е станал широко разпространен в целия регион през по-късните векове и култури, включително вавилонската цивилизация от около XIX до VI век пр.н.е.
Много от глинените плочки с древното клинописно писмо – една от най-ранните форми на писане, са били написани на акадски и задълбоченото разбиране на езика е било ключова част от образованието в Месопотамия повече от хиляда години.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 5 загадъчни послания, които до днес никой не може да дешифрира
