Учени изследваха скелет на човек, открит в Белгия през 70-те години на миналия век по време на разкопки на некропол с кремации от II – III век от н.е. Те установили, че скелетът е съставен от костите на поне седем души. Освен това повечето от костите принадлежали на хора, починали през неолита, и само черепът е принадлежал на човек, който вероятно е живял в римско време или малко по-рано. Това става ясно от статия, публикувана в списание Antiquity.
На европейските археологически обекти често се срещат свидетелства за това, че хората са извършвали различни манипулации с останките на починалите, а най-старите примери за подобни действия се отнасят към каменната ера. Изследователите открили един от най-ярките примери за посмъртна манипулация на остров Саут Уист (Външни Хебриди) по време на разкопките на паметника Клад Халан. Под останките от жилища, вероятно построени през XI век пр.н.е., учените разкопали скелетите на двама възрастни, тийнейджър на възраст 10 – 14 години и дете, живяло около три години.
Генетици разшифроваха ДНК на "мъртвеца от кладенеца" от норвежката сага за Свере
Анализът на ДНК и скелетите на възрастните показал, че те са били съставени от костите на най-малко шест души. За мъжкия скелет учените получили датировка от 1440 – 1260 г. пр.н.е., а за женския скелет – 1300 – 1130 г. пр.н.е., т.е. очевидно костите са принадлежали на хора, починали преди построяването на жилищата. Освен това изследователите установили, че мъртвите тела първоначално са били мумифицирани в торфено блато. След това някой извадил мумиите на повърхността, където с течение на времето меките тъкани се отслоили и събраните скелети в крайна сметка били погребани.
Барбара Веселка от Свободния университет в Брюксел съвместно с колеги от Белгия, Германия, Испания, Италия, Холандия, САЩ и Франция разказват за необичайно погребение, разкопано в Белгия. През 70-те години на миналия век археолозите проучват некропола Помереул, в който откриват 76 кремации, датиращи от II – III век от н.е. На техния фон се откроява едно погребение, в което изследователите откриват цял скелет, който лежи в нетипично за онова време положение, свито на една страна. Но един артефакт от този гроб показва, че погребението вероятно се отнася към римския период.
Антропологичното изследване на тези останки показало, че скелетът всъщност е сглобен от кости, които принадлежат на поне седем различни души. Затова учените избрали образци от различни кости и ги изпратили за анализ. Радиовъглеродният анализ на 11 кости показал, че всички те са принадлежали на хора, живели в късния неолит. Но не всички получени дати се припокриват. Освен това учените не успели да определят възрастта на черепа с помощта на този метод поради лошото запазване на колагена.
Генетичният анализ потвърдил наблюденията на антрополозите. Костите на скелета принадлежат на няколко индивиди, очевидно принадлежали към популация от европейски земеделци от епохата на неолита, които получили големи примеси от ловци събирачи. ДНК анализът обаче показал, че черепът е принадлежал на човек, който е значително различен по произход от тези хора, тъй като неговият геном съдържа примес, свързан със степните скотовъдци, които се разпространяват в Централна и Западна Европа от средата на III хилядолетие пр.н.е.
Вавилонската карта на света: Какво крие най-старата известна карта на древния свят?
След това учените се обърнали към анализа на общите по произход свързващи блокове в генома на човека, на когото принадлежал черепът. Използвайки програмата ancIBD, изследователите открили, че базата данни съдържа геномите на две деца (брат и сестра), които са били погребани на около 150 километра от Помереул през II – III век и са били далечни роднини на този човек. Благодарение на това изследователите успели да изчислят приблизително възрастта на черепа. По техни оценки човекът е живял преди максимум 2500 години, въпреки че е вероятно да е живял приблизително по същото време като децата.
Има няколко варианта как е образуван този скелет. Може би основната част от скелета е събрана от останките още в епохата на неолита, след което хората отново са се натъкнали на това погребение в римско време, когато тук е създаден некропол с кремации. След това те решили да допълнят непълния скелет с череп, принадлежал на човек, живял в същата епоха като тях. Друг вариант е целият скелет да е сглобен от разпръснати останки още през римско време, макар че учените са склонни да подкрепят първия сценарий.
