Долменът Менга (Dolmen de Menga) се намира в Андалусия (Испания), близо до град Антекера, и е най-голямата мегалитна структура в Европа. Това е дълга гробна могила, така нареченият тумулус. Долменът е датиран в първата половина на IV хилядолетие пр.н.е.
Дължината му е 27,5 метра, ширината – шест метра, височината – 3,5 метра. Състои се от 32 мегалита, най-големият от които тежи приблизително 180 тона. За сравнение най-тежките елементи на Стоунхендж тежат около 25 тона.
Долменът Менга. Diego UFCG~commonswiki / CC BY-SA 3.0
Тази мегалитна гробница е открита през XIX век и според спомените на археолозите, които са работили там, от погребалните камери са били извадени много човешки скелетни останки. Те не са оцелели до днес, така че учените могат само да предполагат, че в огромната могила са били погребани владетелите на региона.
ОЩЕ: 5400-годишна гробница в Испания улавя точно лятното слънцестоене
Единственото, което е достъпно за изследване днес, са долмените. А това не е толкова малко. В крайна сметка геоложките характеристики на камъните показват от коя кариера са добити и колко далеч е тази кариера от строителната площадка. Това показва колко трудна е била задачата да се добиват и транспортират камъни, което в крайна сметка дава информация за културните и техническите възможности на праисторическите общества.
В списанието Scientific Reports е публикувана статия с резултатите от изследването на камъните от долмена Менга от група археолози, историци и геолози. За да научат повече за състава на скалите, изследователите са използвали методи за петрографски и стратиграфски анализ.
Авторите открили, че основно камъните на долмена са калкаренити, с други думи – варовици. Такива камъни, от една страна, са лесни за обработка, но от друга страна, те са много крехки, така че са трудни за транспортиране. Очевидно първата характеристика е била по-важна за хората, живели в Южна Испания преди почти шест хиляди години.
José Antonio Lozano Rodríguez et al. / Scientific Reports, 2023
Учените изследвали района около долмена Менга в радиус от три километра. Изследователите взели проби от варовикови скали, където има такива, и ги сравнили с мегалитния материал. В резултат учените стигнали до извода, че камъните за долмена са взети от кариерата Серо де ла Крус, разположена по-високо по склона на планината.
Ако изводите на изследователите са верни, то камъните са били преместени в зона с наклон от 22 градуса (много голям) на разстояние от един километър. Според изследователите е невъзможно да се направи това без значителни инженерни съоръжения.
Конструкцията на гробницата е доста сложна: тя се състои от погребални камери и голям открит коридор. Мегалитът е построен по такъв начин, че в деня на лятното равноденствие наблюдател на терасата на долмена да види слънцето да изгрява иззад най-високата планина в околността. Предишни изследвания отбелязват именно този факт като доказателство за астрономически наблюдения в неолитните общности.
Според авторите на новото изследване процесът на строителството на долмена говори много повече за развитието на обществото, отколкото красивата гледка от терасата. Извличането и транспортирането на масивните камъни от Серо де ла Крус до мястото на гробницата са изисквали интензивно планиране, прецизна логистика и огромни разходи на труд.
ОЩЕ: 7500-годишен комплекс от долмени и менхири е открит в Испания
Вътрешното устройство на тумулуса. Pedro J Pacheco / CC BY-SA 4.0
Учените смятат, че древните строители са използвали голям брой дървени конструкции, които не са били типични: те са били обмислени и изградени за конкретната работа на това място. Изследователите смятат, че под различните камъни са изграждани различни рампи. Без тях транспортирането на камъни до 180 тона под значителен ъгъл би било не само опасно за строителите, но и неизбежно би довело до разрушаване на местените скални късове.
Предвид дизайна на рампите, както и размера, количеството (повече от 30) и крехкостта на камъните, строителството на долмена Менга, отбелязват авторите, представлява уникално постижение, отразяващо състоянието на мегалитното инженерство в праисторическа Иберия и възможно в Европа.
