Британски палеонтолози са анализирали скоростта на изчезването на различните видове динозаври в края на периода креда и са стигнали до извода, че гигантските влечуги са започнали да измират дълго преди падането на астероида на полуостров Юкатан преди 65,5 милиона години, става ясно от статия, публикувана в сп. PNAS.
"Всички налични свидетелства сочат, че динозаврите, които в този момент са съществували и доминирали в наземните екосистеми повече от 150 милиона години, по някакъв начин са загубили способност бързо да образуват нов вид. По-скоро това е било една от причините те да не преживеят екологичната криза, предизвикана от падането на астероида“, казва Майкъл Бентън (Michael Benton) от университета на Бристол (Великобритания).
Бентън и колегите му стигнали до този извод, като построили своеобразно „дърво на измирането“ на различни видове, родове и семейства динозаври, живели в последните няколко милиона години преди катастрофата. За тази цел учените каталогизирали и съпоставили повече от шестстотин различни видове динозаври, принадлежащи към всички съществуващи по това време групи.
Учените се интересували от два параметъра – скорост на появата на нови видове и скорост на изчезването на вече съществуващи динозаври.
Както обясняват специалистите, ако първият показател превишава втория, то тогава може да се говори, че динозаврите са процъфтявали и разширявали своето присъствие на Земята, а в обратната ситуация става дума за бавно измиране.
Изчисленията показали, че скоростта на измиране и поява на нови видове динозаври са се изравнили дълго преди образуването на кратера Чиксулуб – преди около 80-75 милиона години. С движението към катастрофата те са продължили да спадат сред всички три ключови вида динозаври – завроподи, тероподи и птицетазови динозаври, към които са принадлежали трицератопсите и други сравнително неголеми тревопасни влечуги.
Някои групи са започнали да измират още четиридесет милиона години преди падането на астероида.
Засега учените не знаят с какво е било свързано това бавно изчезване на динозаврите – причините може да са климатични процеси, разкъсването на Гондвана и движението на други континенти, високото ниво на вулканична активност, както и конкуренция с други видове, например бозайници или крокодили.
Бентън и колегите му се надяват да намерят отговор на този въпрос, изучавайки фосили от последните 40-50 млн. години от живота на динозаврите, допълва РИА Новости.
