Международен екип от учени е изследвал проби от прашец от седименти от XIII-XV век, за да разбере колко силно епидемията от Черна смърт е ударила по различните региони в средата на XIV век. Оказва се, че въздействието е било изключително разнородно: съседни страни са можели да тръгнат по съвсем различни пътища. Статия за това е публикувана в Nature Ecology & Evolution.
През 1346 г. избухнала чума сред войските на Златната орда, обсадили генуезката Кафа (Феодосия) в Крим. Бързайки да се възползват от тази възможност, Ордата катапултирала телата на жертви на чума в крепостта, причинявайки разпространението на епидемията там. С корабите на генуезците чумата се разпространила из цяла Европа. Успоредно епидемията бушувала и в Азия и Африка. Трудно е да се оцени общият брой на жертвите, обикновено се споменава цифра от около 60 милиона души. С други думи, за кратко време загинали повече хора, отколкото по време на Втората световна война – с единствената разлика, че през XIV век на Земята са живели много по-малко хора. Тоест Черната смърт била катастрофа от такъв мащаб, какъвто Новото и Най-новото време дори не са наблюдавали досега.
Първата жертва на чумата е отпреди цели 5000 години
От исторически източници е известно, че в много европейски региони са загинали 30 до 50 процента от цялото население, поради което цените на труда скочили рязко, а много полета за дълго останали изоставени. Но тези данни трудно се налагали в единна картина: от източниците изглеждало, че дълбочината на щетите на различни места е била много различна. След като изследвали седименти от повече от 260 ядра, взети от различни водоеми в Европа, този път учените се фокусирали върху промените в цветния прашец през периода 1250-1450 г.
Оказало се, че в Гърция, Италия, Франция, Швеция и Норвегия – както и в част от германските земи – прашецът на зърнените култури след Черната смърт е станал много по-рядко срещан. В същите райони имало повече дървесен прашец - просто казано, някогашните ниви били обрасли с гори. Но на територията на съвременна Испания, Ирландия, балтийските държави, Финландия и Русия се наблюдавала съвсем различна ситуация: там имало значително повече зърнен прашец, тоест местната икономика се развивала бурно въпреки епидемията.
Тъмнорозовите зони обозначават най-силно засегнатите райони, а зелените дори продължили да растат. Изображение: Hans Sell, Michelle O’Reilly and A.I.
Авторите на изследването се позовават и на редица исторически източници, по които понякога се забелязва, че определени региони (Полша) са понесли епидемията по-добре от други. Но такава яснота невинаги е налице. В редица случаи работата им не показала забележими промени в зърнените култури (Англия), въпреки че историческите източници показват радикален спад на местното население в резултат на епидемията.
Чумата - катастрофа с парадоксални последици
Следва да се отбележи, че изследването има редица сериозни ограничения, поради което неговите изводи следва да се разглеждат с внимание. Дънните отлагания във водните обекти най-добре отразяват състава на прашеца на онези растения, които са най-близо до тези водоеми. Ако след Черната смърт обемът засята земя е спаднал в определен регион, но самите полета са започнали да се разполагат по-близо до водоемите, то анализът на прашеца няма да покаже спад в селскостопанската дейност, дори ако в действителност той се е случил.
И все пак на местата, където данните от новото изследване се потвърждават от писмени източници, то несъмнено е близо до истината. Например слабото влияние на чумата върху Русия и Полша през онези години наистина се забелязва в историческите хроники.
