Човешкият чревен микробиом се различава значително от маймунския. Тази ризлика може да се обясни с начина на хранене и употребата на антибиотици, съобщи сп. "Сианс е авнир". Учени от Тексаския университет в Остин сравниха състава и разпределението на играещи значителна роля за храносмилането бактерии, полепнали по стените на червата у маймуни и хора. Оказа се, че разликата между човешкия и маймунския микробиом е 60-процентна, а тази между микробиома на северноамериканците и маймуните е дори 70-процентна.
Данните за хората са от три предишни изследвания, при които били сравнени микробиомите на жители на Венецуела, Малави и САЩ. Даните за маймуните пък са въз основа на екскременти, събрани от шимпанзета, бонобо и горили в Африка.
"Трябвало е да минат милиони години след отделянето на хората и шимпанзетата от един общ прародител, за да може разликата между бактерийните колонии в храносмилателните им системи да стане 60-процентна - заяви един от ръководителите на изследването Хауърд Очман. - За няколкостотин години и може би дори за по-кратък период жителите на САЩ са загубили допълнителна част от разнообразието на бактерийните си колонии."
"В рамките на изследването сравнихме проби от стотици хора с проби от стотици диви маймуни - допълни Андрю Мьолер от екипа. - Това ни даде възможност да потвърдим, че съществува разлика между видовете. По-рано не можехме да стигнем до подобни заключения, защото не разполагахме с достатъчно проби". Обяснението е, че с времето хората са заложили на хранителен режим, включващ повече месо и по-малко растения.
За смилането на растителни фибри са нужни по-комплексни бактериални общности, отколкото за смилането на месото. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.
