От незапомнени времена астрономите са поставяли Земята в центъра на Вселената. Николай Коперник отнел титлата „център на Вселената“ от нашата планета и я преместил на обикновена околослънчева орбита, поставяйки основите на една от най-големите научни и философски революции в историята на човечеството.
Прословутите думи на Архимед: „Дайте ми опорна точка и ще преместя Земята“, са достигнали до нас в изложение на александрийския математик от IV век Пап. Историците не знаят от какъв източник той е почерпал думите на сиракузкия гений, убит през 212 г. пр.н.е. Възможно е те просто да са били приписвани на Архимед от съвременници или потомци.
Но преместването на Земята може да се обсъжда и в по-дълбок смисъл. Има всички основания да се смята, че Архимед в духа на своето време е смятал нашата планета за неподвижна топка в центъра на Вселената, около която се въртят сфери, а върху тях се намират Слънцето, Луната, планетите и звездите. Интересно е, че той не само е знаел за хелиоцентричния модел на Космоса, предложен от Аристарх Самоски, но и го описал накратко в своя труд „Пресмятане на песъчинките“. Архимед обаче нарекъл тази идея хипотетична и никога не се изказал в нейна подкрепа (макар че като математическо упражнение изчислил на нейна основа радиуса на Вселената.
Фигура на небесните тела - илюстрация на геоцентричната система на Птолемей. Bartolomeu Velho / Public Domain
Към същите възгледи се придържали астрономите както през Античността (с изключение на Селевк от Селевкия), така и през Средновековието. За по-голяма точност си струва да се отбележи, че отделните проницателни умове (предимно най-великият астроном от XV век Йохан Мюлер, по-известен като Региомонтан) виждали слабостите на геоцентричната космология, но не предлагали нищо в замяна. Нейният модел, изложен в великия труд на александрийския астроном от II век Клавдий Птолемей "Алмагест", господствал в продължение на 13 века. Чак 1685 години след смъртта на Архимед се родило момче, на което било предопределено да отнеме титлата „център на Вселената“ от нашата планета. Този интелектуален подвиг поставил началото на една от най-големите научни и философски революции в духовната история на човечеството.
Николай Коперник
Основателят на съвременната астрономия се появил на бял свят в пет часа вечерта на 19 февруари 1473 г. Датата на раждането му е записана в църковната книга, а часът – в неговия хороскоп. Кръстили го Миколай (Mikolaj), но в историята влязла латинизираната версия на името Николай (Nicolaus) и фамилията Коперник (Copernicus).
Убийството на капитан Кук: как загина мореплавателят преди 243 години?
През XIII век предците на Николай Коперник по бащина линия се преселили от Германия в Полша. Отначало те живеели в Силезия (най-вероятно в село, което и до днес се нарича Коперники), а в средата на XIV век се преселили в Краков, по това време столица на Полско кралство. Бащата на Коперник, също Николай, бил проспериращ търговец. В края на 1450-те той се преместил от Краков в северната част на страната, в Торун, където става олдермен (избираем член на градския местен съвет) и се оженил за дъщерята на един от най-богатите граждани Лукас Ватценроде. Николай-младши бил четвъртото дете в семейството. Когато бил на около десет години, семейството загубило бащата. Грижата за децата била поета от чичо по майчина линия, също Лукас. През 1489 г. той оглавил епископството на Вармия, разположено североизточно от Торун, и в това си качество изиграл значителна роля в съдбата на своите племенници. След като завършили църковни училища от първа и втора степен, чичото настоял да постъпят в Краковския университет, където някога самият той бил учил.
Портрет на Николай Коперник от кметството в Торун - 1580, неизвестен автор. Public Domain
Краков
Ягелонският университет в Краков, основан през 1364 г. от крал Кажимеж III Велики (тогава наричан Краковска академия и получил сегашното си име в началото на XIX век), е едно от най-старите европейски висши училища. През 1410 г. там се появила катедра по астрономия и астрология (първата в Централна Европа). В студентските години на Коперник тя била оглавена от брилянтния учител Войчех Брудзевски, който не бил ортодоксален привърженик на геоцентричната теория и пръв разбрал, че Луната се движи по елипса. Очевидно именно той увлякъл младия мъж от Торун към науката за небесата (във всеки случай е достоверно известно, че в Краков Коперник е посещавал най-малко седем курса по астрономия, астрология и математика, а също така овладял доста съвършени астрономически ъгломерни инструменти, дарени на Краковската академия от университета в Буда). По време на обучението му имало такива зрелищни небесни събития като появата на комета, няколко слънчеви и няколко лунни затъмнения.
Вармия
Николай Коперник напуснал родината си като юноша и се върнал като зрял тридесетгодишен мъж. В Италия той разширил познанията си по математика и усвоил гръцки толкова добре, че изучавал Птолемеевия „Алмагест“ в оригинал. В Рим, по време на юридическа практика в папската канцелария, той дори изнесъл публична лекция по математика, което не било малка чест. Биографите на Коперник не престават да се чудят защо не му е било предложено място в нито един от тамошните университети. Но съдбата предвещала друго. Коперник прекарал остатъка от живота си в затънтено място в Полша, където практически нямал лични контакти с други учени и прекарвал по-голямата част от времето си в неща, които били много далечни от науката. Но дори в такава невдъхновяваща среда той направил интелектуален пробив с невероятни размери.
Одухотворената Вселена, демоните и фокусникът Моисей. На какво учеше Джордано Бруно?
Коперник окончателно се установява във Фромборк през 1510 г. Преди това той служил като личен секретар и лекар на чичо си епископ и живеел в резиденцията му в малкия град Лидзбарк. Коперник направил няколко карти на Вармия и околностите ѝ, лекувал сънародници в градската болница „Свети Дух“ и през зимата на 1521 г. дори ръководил защитата на замъка Олщин, разположен в южната част на Вармия, който бил нападнат от Тевтонския орден. Накратко, не му се налагало да скучае. Въпреки това животът му протичал без особен стрес, ако не се броят неприятностите с църковните власти, които през 1530-те години били информирани (най-вероятно фалшиво), че Коперник се е сдобил с любовница. Но към есента на 1439 г. този инцидент, който заплашвал с църковен съд, приключил.
Пътят към откритието
Фромборкската катедрала и сградите около нея били заобиколени от мощна крепостна стена с кули. Коперник се настанил в един от тях през първите години от престоя си във Фромборк (сега там има музей). През 1514 г. той купил къща близо до катедралата и оборудвал площадка за астрономически наблюдения до нея.
Кулата на Коперник във Фромборк, където е живял и работил; реконструирана след Втората световна война. Hans Weingartz / CC BY-SA 2.0 de
Възможно е Коперник да е загубил доверие в системата на Птолемей, докато все още бил в Италия. Във всеки случай той започнал да обмисля своя алтернативен модел не по-късно от 1506 г., докато бил в Лидзбарк. Установявайки се във Фромборк, той поставил основите му в малък ръкопис, който лично размножил и изпратил на познати любители на астрономията. Съдейки по всичко, той не само не е озаглавил това произведение, но и не е поставил името си върху него. Сега това произведение се нарича "Малкият коментар" (Commentariolobus). За първи път бил открит около 1880 г. в библиотеката на Шведската академия на науките, а след това - и в Националната библиотека във Виена (това били вторични копия на оригиналния ръкопис). Споменаването на този документ се съдържа в списъка на книгите в личната библиотека на краковския професор, при когото Коперник учил география като студент. Професорът съставил този каталог на 1 май 1514 г., като сред тях отделил „ръкопис, чийто автор твърди, че Земята се движи, а Слънцето е в покой“. Това почти сигурно е текстът, написан непосредствено от Коперник.
Как Инквизицията осъди целия нидерландски народ на смърт преди 464 години
Прочитайки днес „Малкия коментар”, човек не може да не се възхити. В него няма нито анализ на наблюдения, нито геометрични схеми, нито тригонометрични формули. Концептуалните основи на новия модел на Космоса обаче са изложени абсолютно ясно и изключително кратко. Коперник първо формулирал претенциите си както към предшествениците на Птолемей, така и към самия него. Той не отричал съществуването на небесните сфери и не преразглеждал съставените в древността методи за представяне на видимите пътища на планетите в земния свод чрез композиция на кръгови движения. Той обаче настоявал, че схемата на Птолемей е толкова сложна, че „не изглежда достатъчно съвършена и не удовлетворява напълно ума“.
„Често съм си мислил - пише Коперник, - възможно ли е да се намери някакво по-рационално съчетание от кръгове... с помощта на по-малко сфери и по-удобни комбинации в сравнение с това, което е направено по-рано.“ Според него това било напълно възможно да се постигне, "само ако сме съгласни с някои наши изисквания, които се наричат аксиоми". Следват самите аксиоми - те са седем. Първите три си струва да се споменат. Първата: не съществува един център за всички небесни орбити или сфери; втората: центърът на Земята не се явява център на света, а само център на лунната орбита; и третата: всички сфери се движат около Слънцето, което сякаш се намира в средата на всичко, така че около Слънцето се намира центърът на света.
Схема на Коперниковата хелиоцентрична теория за Слънчевата система от De revolutionibus orbium coelestium. Nicolaus Copernicus / Public Domain
По-нататък това Коперник развива това, като подчертава, че именно орбиталното движение на Земята е причина за „големия брой видими в небето неравномерности“. Той изброява планетите по реда на отстоянието им от Слънцето (най-близката е Меркурий, най-далечният е Сатурн) и свързва тези разстояния с времето, необходимо на всяко небесно тяло да извърши една пълна обиколка около Слънцето. Той също така отбелязва, че не дава математически доказателства на своята теория, „тъй като те са предназначени за по-обширна работа“. То се появило едва три десетилетия след изпращането на „Малкия коментар“.
Opus Magnum
Теорията на Коперник е представена в пълни подробности в монографията De revolutionibus orbium coelestium („За въртенето на небесните сфери“), публикувана през 1543 г. от нюрнбергския издател Йоханес Петреус. Това произведение имало по-голям късмет от „Малкия коментар” – запазен е автентичният му ръкопис.
Корица на второто издание, 1566. Public Domain
През второто десетилетие на XVI век идеите на Коперник започнали да се разпространяват в интелектуалните кръгове на Европа благодарение на идеите на „Малкия коментар“, които се предавали от ръка на ръка. Мартин Лутер и други протестантски лидери ги отхвърляли безучастно, но католическите йерарси показали доста толерантно отношение. През 1533 г. личният секретар на папа Климент VII Йохан Видманщетер изнесъл няколко лекции във Ватикана за идеите на Коперник, на които присъствали самият папа и двама кардинали от курията. Няколко години по-късно Видманщетер станал секретар на архиепископа на Капуа - кардинал Фон Шьонберг, който на 1 ноември 1536 г., по негово предложение, изпратил изключително приятелско писмо до Коперник с молба да запознае както другите учени, така и него самия с резултатите. По всяка вероятност негово преосвещенство не е дочакал отговор.
Защо бяха екзекутирани "Вещиците от Салем"?
Великият труд на Коперник можело да не види бял свят приживе на автора, ако не била настойчивостта на младия професор по математика във Витенбергския университет Георг Йоахим Изерин, по-известен като Георг Йоахим Ретик (той взел това измислено име след екзекуцията на баща му, осъден по подозрение за магьосничество). Ретик бил покровителстван от ректора на университета Филип Меланхтон, известен протестантски теолог. През 1538 г. той предложил на 24-годишния Ретик дълъг отпуск, за да посети най-добрите астрономи в Европа. Ретик започнал обиколката си от Нюрнберг, където по всяка вероятност се е запознал с „Малкия коментар“. Впечатлен от идеите, представени там, той решил да се поучи от Коперник и през май 1539 г. пристигнал във Фромборк, където прекарал две години. Именно той убедил Коперник да подготви ръкописа за публикуване и му помогнал в тази работа. Още преди завършването му той написал въведение към идеите на Коперник, Narratio prima de libris revolutionum Copernici, което е публикувано в Гданск през 1540 г.
Великият астроном починал на 24 май 1543 г. у дома си. Очевидно е бил погубен от апоплектичен удар, след който дълго време бил в кома. Според приятеля на Коперник Тидеман Гизе именно на 24 май от Нюрнберг била донесена току-що отпечатаната книга, която била показана на умиращия автор.
