„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи е може би една от най-известните картини. Гениалният художник работи върху нея някъде в периода между 1503 и 1509 г. Джокондата става част от колекцията на крал Франсоа I и украсява изключително стените на френските дворци до Френската революция. След революцията тя е прибрана в склад, докато на власт не идва Наполеон Бонапарт, който я окачва на стената на спалнята си в двореца Тюйлери.
Жан Огюст Доминик Енгър. Последният дъх на Леонардо да Винчи в ръцете на крал Франсоа I. Музей на изящните изкуства Париж (Jean-Auguste-Dominique Ingres / Public Domain)
През 1804 г. „Мона Лиза“ в крайна сметка намира своето място в Лувъра, откъдето е местена само няколко пъти: за защита по време на Френско-пруската война и Втората световна война и веднъж – от ръцете на крадец, който я скрива за две години, както пише Artstor.
Някой може да си помисли, че само опитен крадец може да се укрие с „Мона Лиза“, но не такъв е случаят с Винченцо Перуджа, според Historic Mysteries. Според Vanity Fair Перуджа е амбициозен художник, който рисува къщи. Известно време работи и в Лувъра. Някои разкази твърдят, че той е работил в музея няколко месеца, докато според Saturday Evening Post той работи там няколко години. Така или иначе работата му предоставя идеалната възможност да открадне картината.
„Мона Лиза“ придобива световна слава именно след кражбата през 1911 г. (Leonardo da Vinci / Public Domain)
През август 1911 г. Перуджа извършва това, което по-късно е наречено най-голямата кражба на произведение на изкуството през ХХ век. Перуджа се скрива в музея още в неделя, 20 август, знаейки, че на следващия ден музеят ще бъде затворен за профилактика. Според разпита на Перуджа във Флоренция след неговия арест той е влязъл в музея в понеделник, 21 август 1911 г. около 7 часа сутринта, през врата, използвана от други служители на Лувъра.
Той разказва, че носел една от белите престилки, които обикновено носят музейните работници, и така по нищо не се различавал от тях. Когато останал сам в Голямата галерия на Лувъра, където била изложена „Мона Лиза“, Перуджа свалил картината от четирите метални куки, които я прикрепяли към стената, и я занесъл до най-близкото служебно стълбище. Там свалил предпазното стъкло и рамката. Някои свидетели съобщават, че той е скрил картината под престилката си, но Перуджа бил висок 1,60 м, а „Мона Лиза“ – с размери приблизително 77 см × 53 см, така че не би се побрала под облекло, носено от хора с неговия ръст. Самият похитител твърди, че е свалил престилката си, увил е картината с нея, сложил вързопа под мишницата си и напуснал Лувъра през същата врата, през която влязъл. Перуджа скрил картината в апартамента си в Париж.
Винченцо Перуджа (Неизвестен автор / Public Domain)
Две години той държал картината в сандък с двойно дъно, след което я преместил в Италия. Известно време съхранявал произведението на изкуството в апартамента си във Флоренция. Крадецът бил заловен, когато се свързал с Марио Фратели, собственик на художествена галерия във Флоренция.
Според версията на Фратели мотивът на Перуджа за престъплението било желанието му да върне картината в „историческата ѝ родина“, но в същото време разчитал и на награда. Фратели потърсил помощ от Джовани Поджи, директор на галерия „Уфици“, който потвърдил автентичността на картината. Поджи и Фратели, след като взели картината за „съхранение“, се обадили на полицията, а тя арестувала Перуджа. След реставрацията картината е изложена в галерия „Уфици“ през 1913 г., след което е върната в Лувъра.
Празнина остава в Лувъра след кражбата на „Мона Лиза“. (Desconocido / Public Domain)
Въпреки че картината е смятана за шедьовър още преди кражбата, славата ѝ е ограничена до кръг от хора, професионално свързани със света на изкуството. Широкото внимание, което получава благодарение на пресата и мащабното полицейско разследване, както и значителният обществен интерес, помагат на „Мона Лиза“ да стане една от най-известните в света.
Мотивите
Има две водещи теории относно кражбата на „Мона Лиза“. Самият Перуджа казва, че е извършил престъплението по патриотични причини: искал е да върне картината в Италия, „след като е била открадната от Наполеон“ (когато Перуджа работел в Лувъра, той научил, че Наполеон е присвоил много италиански творби на изкуството по време на Наполеоновите войни). Винченцо може да е бил искрен в мотивите си и да не е знаел, че Леонардо да Винчи изпраща тази картина на крал Франсоа I след преместването си във Франция, за да стане художник в кралския двор през XVI век, 250 години преди раждането на Наполеон.
„Мона Лиза“ в галерия „Уфици“ във Флоренция, 1913 г. Директорът на музея Джовани Поджи (вдясно) разглежда картината. (The Telegraph / Public Domain)
Експертите поставят под съмнение „патриотичния“ мотив с аргумента, че ако беше вярно, тогава Перуджа щеше да дари картината на италиански музей, вместо да се опитва да спечели от продажбата ѝ. Въпросът за облагодетелстването се потвърждава и от писмата, които Перуджа изпраща на баща си след кражбата. На 22 декември 1911 г., четири месеца след като необезпокоявано отмъква Джокондата от Лувъра, той пише, че в Париж „ще направя своето състояние с един удар“. На следващата година, 1912 г., той пише: „Кълна се, че ще живееш дълго и ще се радваш на наградата, която синът ти скоро ще получи за теб и за цялото ни семейство.“
Хората се събират около „Мона Лиза“ на 4 януари 1914 г. в Париж, Франция, след като е била открадната от Лувъра от Винченцо Перуджа през 1911 г. (Roger-Violett / Public Domain)
По време на процеса обвинението се съгласява до известна степен, че Перуджа е извършил престъплението по патриотични причини и произнася лека присъда. Изпратен е в затвора за една година и 15 дни, но в Италия е провъзгласен за велик патриот и излежава само седем месеца в затвора.
По-късно се появява друга теория. Кражбата може да е била подбудена или планирана от Едуардо де Валфиерно, измамник, който поръчал на френския фалшификатор Ив Шодрон да направи копия на картината, за да ги продаде вместо липсващия оригинал. Цената на копията би скочила, ако оригиналът бъде откраднат. Тази теория се основава изцяло на статия от 1932 г. на бившия журналист Карл Декър в The Saturday Evening Post. Декър твърди, че е познавал Валфиерно и е чул историята от него през 1913 г., като обещал да не я публикува, докато не научи за смъртта на Валфиерно. Тази версия обаче няма нито едно адекватно потвърждение.
Живот след кражбата
Винченцо Перуджа по време на процеса за кражбата на „Мона Лиза“. (Archeologo / Public Domain)
След кратко време Перуджа е освободен от затвора, служи в италианската армия по време на Първата световна война, заловен е от австро-унгарските войски и прекарва две години в плен до края на войната. По-късно се жени, има дъщеря Селестина, връща се във Франция и продължава да работи като художник-декоратор, използвайки истинското си име Пиетро Перуджа. Умира на 8 октомври 1925 г. на 44 години в Сен Мор де Фосе, Франция.
На заглавната снимка: Чезаре Макари. Леонардо рисува портрета на Мона Лиза. 1863. Изобразено е ателието на художника, Джокондата е забавлявана от музиканти. (Cesare Maccari / Public Domain)
ВИЖТЕ ОЩЕ: От какво е болна Мона Лиза?
