„Атлантическият кодекс“ (Codex Atlanticus) е една от най-големите и завладяващи колекции от рисунки и съчинения на Леонардо да Винчи. Опазването му е голямо предизвикателство за учени и изследователи. Сега учени от Politecnico di Milano са извършили задълбочено изследване върху фолио 843 от Кодекса, за да разберат произхода на някои черни петна, появили се преди няколко години върху модерното паспарту на оригиналните фолиа на Леонардо, пише Scienmag. Изследването е публикувано в Scientific Reports,
Интердисциплинарният изследователски екип, ръководен от Лучия Тониоло, професор по материалознание и технологии в Politecnico di Milano, е използвал редица неинвазивни и микроинвазивни техники за анализ, за да изследва явлението и да проучи неговата природа и причини.
„Атлантическият кодекс“, дарен на Veneranda Biblioteca Ambrosiana през 1637 г., е бил обект на мащабна реставрация, извършена от Лабораторията за реставрация на древни книги на абатството на Гротаферата между 1962 и 1972 г. Резултатът са 12 тома с 1119 фолиа: всяка страница има паспарту с панел (добавен от реставраторите в Гротаферата), рамкиращ оригиналните страници на Леонардо. От 1997 г. Кодексът се съхранява в среда със строго контролиран микроклимат, в съответствие със стандартите за съхранение на хартията.
През 2006 г. са открити много малки черни петна върху паспартуто. Този феномен, наблюдаван на около 210 страници от Кодекса от фолио 600 нататък, предизвикал безпокойството на музейните куратори и учените. През 2009 г. томовете били развързани. Днес рисунките се монтират индивидуално върху паспартута, в папки и кутии без киселина. Изследването на Politecnico започнало през 2021 г. по време на пилотен проект върху три чертежа на Кодекса, който включвал премахването и подмяната на паспартуто на фолио 843.
Предишните изследвания изключвали петната да са резултат от микробиологични процеси. Сега учените са установили наличието на нишестено и винилово лепило в зоните, където оцветяването е най-концентрирано, точно близо до ръба на фолиото.
Освен това е открито наличието на кръгли неорганични наночастици с диаметър 100-200 нанометра, съставени от живак и сяра, които са се натрупали в кухините, образувани между целулозните влакна на хартията за паспарту. И накрая чрез синхротронен анализ станало възможно да се идентифицират частици като метацинобър, живачен сулфид в необичайна черна кристална фаза.
Задълбочените проучвания на методите за съхранение на хартия позволили формулирането на някои хипотези за образуването на метацинобър. Наличието на живак може да се свърже с добавянето на сол в сместа за лепило, използвана в техниките за реставрация на Гротаферата, която може да бъде приложена само в определени области на хартията за паспарту, точно където държи фолиото на Леонардо, за да се осигури адхезия и предотвратяване на микробиологично заразяване на Кодекса.
Наличието на сяра, от друга страна, е свързано със замърсяването на въздуха (в Милано през 70-те години на миналия век нивата на серен диоксид – SO2 – са били много високи) или с добавките, използвани в лепилото, което с течение на времето би довело до реакция с живачни соли и образуването на метацинобърни частици, отговорни за черните петна.
