Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Аварите са практикували многоженство, установиха генетици

25 април 2024, 08:40 часа • 21738 прочитания

Авторите на нова работа са изследвали геномите на хора, живели на територията на Аварския хаганат по време на неговия разцвет, и са съставили техните родословия.

Повече от пет хилядолетия Евразийската степ е била дом на номадски скотовъдци. Някои от тях са излезли извън обичайните маршрути и са променяли хода на световната история. Високата мобилност е позволявала на широко разпръснати семейства бързо да се обединят в племена въз основа на генеалогични връзки – както реални, така и предполагаеми.

ОЩЕ: Учени изясниха произхода на аварите

Именно такива степни номади са били аварите. Някои историци смятат, че те са били част от Жоужанския хаганат (простиращ се от източна Монголия до Централна Азия) и са избягали на запад след падането му в средата на VI век от н.е. През 567 – 568 г. те идват в Източна и Централна Европа и създават своя държава – Аварския хаганат, чийто първи владетел е каган Баян I.

Държавата на вчерашните номади се оказва толкова силна и боеспособна, че редовно води победоносни войни със своите съседи, включително и с могъщата Византия. През 567 г. те разбиват напълно гепидите (германско племе), които са подпомогнати от Константинопол и окупират долината на Тиса, а след това – и цялото Заддунавие.

Византийските владетели сключват с аварите споразумения, според които плащат данък на последните, а те от своя страна воюват със славяните, които обичат да плячкосват Византия. Аварският хаганат остава най-силната държава в региона до сблъсъка си с разрастващата се империя на Карл Велики през VIII век.

Аварите определят хода на европейската история във времената, които наричаме Тъмните векове. Описания на този народ и неговата държава има в трудовете на византийски историци, но не може да се каже, че са подробни. Представа за материалната култура на аварита дават резултатите от археологически разкопки. Но нито археолозите, нито византийските източници говорят за социалната структура на обществото и семейните традиции на аварите.

В списание Nature е публикувана статия, чиито автори са изследвали ДНК на 424 души, живели във времето на Аварския хаганат. Пробите били събрани от четири гробища от аварския период. Всички те се намират на територията на съвременна Унгария.

Оказва се, че генетичните профили на различните аварски общности се различават толкова, колкото и погребалните им традиции. На запад от Тиса, на мястото, където се е намирал центърът на властта на империята, има гробници на представители на елита. Гробовете са богато украсени, погребалният инвентар съдържа много злато и сребро. А предците на тези хора, съдейки по тяхното ДНК, почти изцяло произхождат от Източна Азия.

На изток от Тиса гробовете вече не се украсяват със злато и сребро, но погребението с кон и сбруя става типично. А погребаните там хора са смесица от западни и източноевразийски предци.

Авторите на изследването предполагат, че голяма част от това смесване се е случило няколко века преди разцвета на Аварския хаганат: може би сред различни племена от Понтийско-Каспийския регион на Евразийската степ, които след това са се присъединили към аварите в похода им на запад.

В едно гробище гробовете не съдържат нито злато, нито коне, а погребаните в тях са предимно от европейски произход. Изследователите смятат, че това е резултат от асимилацията на някои местни, европейски хора, живеещи в пределите на Аварския хаганат.

Въпреки че произходът на предците на населението на Аварския хаганат е бил различен, брачните традиции, изглежда, са били поразително постоянни. Учените предоставят убедителни доказателства за твърда патрилинейна система, в която децата принадлежат към семейството на бащата и родословието се проследява от баща към син. Генетичната връзка между общностите в такава система се поддържа от жените, когато се омъжват за представител на друг клон.

ОЩЕ: Схватка между змия и жаба е следа от неизвестен езически култ

Авторите са установили множество хора с няколко репродуктивни партньори. Обясненията варират: полигамия (наличие на няколко брачни партньори), серийни моногамни бракове (брак след развод или смърт на партньор) и извънбрачни връзки. Изследователите клонят към първото: те смятат, че аварите са практикували многоженство. Това се доказва от факта, че някои мъже са имали няколко жени на приблизително еднаква възраст.

В случая на жени, които са имали повече от един репродуктивен партньор, се съхранява постоянен модел: новият мъж винаги е бил близък роднина на предишния. Най-вероятно вдовицата се е омъжила за брат или син на починалия си съпруг. Това е типичен обичай на скотовъдците, които практикуват патрилинейност, заключават учените.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес