Варварският народ на хуните, който беше в Тракия, стана толкова силен, че повече от сто града бяха превзети, а Константинопол почти беше заплашен и повечето хора избягаха оттам... И имаше толкова убийства и кръвопролития, че мъртвите не можеха да бъдат преброени. Ах, те превземаха църкви и манастири и избиваха множество монаси и девици.
Из Житие на свети Ипатий от Калиник
Хунът Атила е един от най-известните военачалници в историята. Въпреки че традиционно е смятан за кръвожаден варварин, мотивиран само от жаждата за злато, нови изследвания предполагат, че постоянните му атаки срещу Римската империя може да са се дължали на суша, пише IFLScience.
След като анализирали дървесни пръстени за 2000 години, авторите на ново изследване са установили, че много от най-епичните набези на Атила са се случили през изключително сушави години и следователно може да са представлявали опит за смекчаване на последствията от нестабилен климат.
Въпреки че произходът на хуните остава неясен, се смята, че те са преминали от Централна Азия в Източна Европа някъде около 370 г. от н.е., преди да се установят в Голямата унгарска равнина източно от река Дунав. След възхода на Атила през 434 г. хуните все повече плячкосват източния фланг на Римската империя и се смята, че до голяма степен са ускорили падането на Рим.
Картината на Мор Тан „Пирът на Атила“ се основава на един откъс от Приск (нарисуван вдясно, облечен в бяло и държащ своята История: „Когато започна да се смрачава, бяха запалени факли и двама варвари излязоха напред, и запяха песни, написани от тях, прославящи неговите победи и големите му военни подвизи. И пируващите ги гледаха, и някои се радваха на песните, други се вълнуваха, спомняйки си войните, но трети избухваха в сълзи – тези, чиито тела бяха отслабени от времето и чийто дух беше в принудителен отдих.“ Mór Than / Public Domain
„Историческите източници ни казват, че римската и хунската дипломация са били изключително сложни – обяснява авторът на изследването д-р Сузане Хакенбек. – Първоначално това е включвало взаимноизгодни договорености, в резултат на които хунските елити са получили достъп до огромни количества злато. Тази система на сътрудничество се разпаднала през 40-те години на V век, което е довело до редовни набези в римските земи и увеличаване на търсенето на злато.“
Според изследователите обаче само този дипломатически срив може да не е обяснение за военните набези на Атила. Учените посочват, че периодът съвпада с поредица от суши. Използвайки данни за стабилни въглеродни и кислородни изотопи от дъбови пръстени, авторите на изследването са реконструирали централноевропейския климат и са установили, че най-опустошителните набези на хуните от 447, 451 и 452 г. са се случили през изключително сушави години.
„Данните от дървесните пръстени ни дават невероятна възможност да свържем климатичните условия с човешката дейност всяка година – каза проф. Улф Бюнтген, друг автор на изследването. – Открихме, че периодите на суша, записани в биохимичните сигнали в дървесните пръстени, съвпадат със засилване на набезите в региона.“
Нахлуването на Атила в Италия, картина на Улпиано Чека Public Domain
Въз основа на тези открития изследователите пишат, че „очевидно необяснимото насилие на хуните може да е било една от стратегиите за справяне с климатичните крайности в по-широк контекст на социалните и икономически промени, настъпили по това време“.
Това предположение се подсилва от предишни изотопни анализи на хунски скелети от V век, които разкрили внезапни промени в тяхното меню – те може да отразяват различните стратегии, използвани от хуните в отговор на нестабилния климат.
Според авторите някои от набезите на хуните може да са били предприети за осигуряване на храна и добитък, но учените признават, че са необходими повече доказателства в подкрепа на тази теория. Те също така казват, че исканията на Атила римляните да предадат обширна територия, граничеща с Дунав, може да са били стратегия, тъй като земята в разливната низина би осигурила по-голяма хранителна сигурност по време на суша.
Освен това нестабилният климат може да е довел до голямо социално преструктуриране в хунските общности, тъй като пастирите са изоставяли стадата си, за да станат нападатели. Появата на тези военни групи тогава би довела до нова мрежа от преданост между военачалници с Атила на върха на йерархията. Такива съюзи вероятно са били поддържани със злато, което може да обясни нарастващите изисквания на Атила за римско злато.
„Икономическото сътресение, предизвикано от климата, може да е накарало Атила и други с висок ранг да измъкват злато от римските провинции, за да поддържат бойни банди и лоялност между елита“, обяснява Хакенбек.
Илдико и Атила (смъртта на Атила) Edvi Illés Ödön / Public Domain
За щастие на римляните Атила умира внезапно през 453 г., след като се задавя със собствената си кръв след кръвоизлив от носа, и държавата му се разпада. Въпреки това щетите, които вече са нанесени, се оказват катастрофални за Римската империя, подчертавайки въздействието, което климатът може да има дори върху най-могъщата цивилизация.
Изследването е публикувано в The Journal of Roman Archaeology.
ОЩЕ: Кои са били хуните – номадските воини, нахлули в древна Европа?
