Астероидът, паднал на Земята преди 66 милиона години, променил живота на планетата, унищожавайки динозаврите и поставяйки началото на нова ера в биологията. Астероидът също така създал чудовищно цунами, хиляди пъти по-голямо от всяка вълна, виждана някога от човечеството, става ясно от ново изследване, публикувано в AGU Advances.
Астероидът Чиксулуб, както е известен сега, прилетял чак от далечните краища на Слънчевата система и се разбил в плитките води близо до полуостров Юкатан в съвременно Мексико.
Самият сблъсък е бил достатъчно мощен, за да остави следа върху повърхността на планетата. През 2021 г. изследователите установиха, че той е издълбал „вълни“ в земната кора под мястото, което сега се намира Централна Луизиана.
Сега ново изследване на палеоокеанографа Моли Рейндж от Университета на Мичиган и нейния екип предполага, че астероидът Чиксулуб е предизвикал толкова мощно цунами, че то е остъргало морското дъно и е отмило утайките на другия край на света. То също засенчва всяко цунами в човешката история по енергия и размер.
Екипът е симулирал първите 10 минути след удара и последващите вълнови ефекти в океаните в първата глобална симулация на цунамито, предизвикано от астероида Чиксулуб.
Уточненото моделиране, представено за първи път на Конференцията за науките за Земята през 2018 г., показало, че астероидът е генерирал вълни, 30 000 пъти по-мощни от цунамито в Индийския океан, което удари Индонезия през 2004 г., едно от най-големите цунамита, регистрирани някога.
Първоначалният взрив от удара на Чиксулуб е изместил толкова много вода, че се е образувала вълна с височина около 1,5 километра. Цялото това пространство не останало празно за дълго и океанът се втурнал обратно, за да запълни зейналия кратер, само за да рикошира от ръба му и да създаде още повече вълни.
Цунами с височина над 10 метра пътешествали през океана със скорост 1 метър в секунда и удряли бреговете по целия свят.
„Това цунами е било достатъчно силно, за да наруши и разруши седиментите в океанските басейни до половината от земното кълбо, оставяйки или празнина в седиментния запис, или безпорядък в по-старите седименти“, казва Рейндж.
Най-големите и най-бързо движещи се вълни се образуват близо до точката на удара в откритите води на Мексиканския залив, издигайки се на повече от 100 метра височина и движейки се със скорост над 100 метра в секунда. Изследователите добавят, че земетресенията и подводните свлачища в региона също може да са допринесли за образуването на цунамито.
Изглежда, че такова катастрофално събитие би белязало цялата Земя, но учените могат да работят само с това, което открият. Сега, знаейки как цунамито е помело света, учените могат да съберат детайли от наноси на места, далеч от кратера Чиксулуб, за да открият още следи от цунамито.
Това е важно в светлината на множеството изследвания, които са били необходими за изглаждане на теорията за измирането на динозаврите. Изследването вече дава нов поглед върху тази катастрофална част от историята на Земята.
За да получат плашещите числа за енергията, височината и радиуса на цунамито, изследователите са използвали батиметрични данни, оценяващи къде е било морското дъно преди около 66 милиона години.
„В зависимост от геометрията на бреговете и настъпващите вълни, повечето крайбрежни зони ще бъдат наводнени и отмити до известна степен – предполагат изследователите. – Всяко исторически документирано цунами бледнее в сравнение с такова глобално въздействие.“
Моделирането също така показало, че на много места по пътя на цунамито геоложките граници, които учените сега използват за определянето на измирането на динозаврите, са били нарушени от ударните вълни.
Най-голямото геоложко смущение било открито в Северния Атлантик и южната част на Тихия океан, където вълните цунами се движели с повече от 20 сантиметра в секунда.
„Най-красноречивото потвърждение за глобалното значение на ударното цунами идва от силно нарушените и незавършени участъци на източното крайбрежие на Северния и Южния остров на Нова Зеландия – пишат учените. – Тези места се намират точно на пътя на цунамито, на повече от 12 000 километра от мястото на удара.“
На следващия етап от работата изследователите планират да проучат как астероидът Чиксулуб може да е предизвикал серия от цунами по целия свят, предизвикани от масивни атмосферни ударни вълни.
След изригването на вулкана Тонга в началото на тази година учените осъзнаха колко мощни могат да бъдат тези вълни на атмосферно налягане, генерирайки вълни с височина до един метър в някои части на Тихия океан.
