Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Асирийците превзели древен библейски град с 3 милиона камъни

11 ноември 2021, 08:51 часа • 18538 прочитания

Първите споменавания на град Лахиш се отнасят към XV в. пр.н.е. Този древен град, за който се разказва и в Библията, бил превзет и разрушен напълно от войските на асирийския цар Сенахериб ок. 700 г. пр.н.е.

Внукът на прославения завоевател Тиглатпаласар III – Синахериб - става цар на Асирия през 705 г. пр.н.е. По това време Асирийското царство е една от най-големите сили в Близкия изток, контролираща територията от Иран до Египет. Те постигат това благодарение на военни технологии, които им помагат да спечелят в полевите сражения или да проникнат във всеки укрепен град. За една от напредналите технологии от онова време учените смятат обсадната рампа (насип) - конструкция, по са били влачени тараните до стените на вражеския град.

Именно такава рампа са открили археолозите миналата година в развалините на Лахиш и тя е единственият съхранен пример за военната обсадна технология на асирийците, макар да не било съвсем ясно как са издигнали такова съоръжение. Сега международен екип от учени, ръководени от проф. Йозеф Гарфинкел от Института по археология на Еврейския университет в Йерусалим, са реконструирали обсадната рампа.

Като източници изследователите са използвали библейски текстове, каменни релефи, изобразяващи асирийски бойни сцени, допълнени с обяснения на акадски език, резултати от археологически разкопки от миналия век и дори снимки, направени с дронове през настоящия век. Изводите на изследователите са публикувани в Oxford Journal of Archaeology.

Трябва да се каже, че в началото на първото хилядолетие пр.н.е. Лахис е бил процъфтяващ ханаански град, вторият по важност в Юдейското царство. Въпреки че населението му не било много голямо (около 3500 души), той, първо, се намирал на кръстопът на търговските пътища, и второ, прикривал Йерусалим. Всъщност именно по втората причина асирийците го унищожили - той бил на пътя на армията им.

Градът, както често се случва, е построен на хълм. Тоест тараните, които асирийците активно използвали в своите завоевания, трябвало по някакъв начин да бъдат замъкнати до градските стени, а това било възпрепятствано от стръмните склоновете на хълма. Има няколко мнения за това как строителите на рампата са решили своята задача. Известно е, че за това са преместили около 6000-9000 кубически метра камъни и пръст с общо тегло около 13-19 хиляди тона. Ширината на рампата в основата е била около 50–75 метра, а на върха, до градската стена - около 25 метра при дължина около 50–60 метра.

Според проф. Гарфинкел и колегите му има свидетелства, че рампата е била изградена от неголеми камъни с еднакви размери, около 6,5 кг всеки. Основният проблем, с който се сблъскала асирийската армия, е бил снабдяването с такива камъни – те трябва да са били около 3 милиона. Но събирането на камъни от полето около мястото на строителството би отнело много време и би забавило обсадата. По-просто е било да се добиват камъни в непосредствена близост в северния край на рампата. В Лахиш действително имало открита скала от местна планинска порода именно на мястото, където следвало да се очаква.

Изследователите предполагат, че строителството е започнало на около 80 метра от градските стени. Камъните вероятно са пренасяни по човешки вериги - предавали са се от човек на човек. Гарфинкел е изчислил, че при едновременна работа на четири вериги от хора, всяка от които работи денонощно, всеки ден ще бъдат пренасяни около 160 хиляди камъни. Факт е, че времето за Сенахериб е изтичало: времето, отредено му за тази военна кампания, е било към края си, напред е бил Йерусалим, в чиято обсада не си струвало да се впусне, като имал Лахиш зад гърба си със своя макар и малък гарнизон.

Разбира се, населението на града не е гледало равнодушно строителството край своите стени. По-скоро жителите са се опитвали да обстрелват работниците – при разкопки на рампата археолозите са открили бронзови и костни накрайници на стрели, а също и каменни гюлета. Но както смята Гарфинкел, работниците са се защитавали с масивни щитове, установени в северния край на рампата. Всеки ден тези щитове са били избутвани с няколко метра към града.

За около 25 дни рампа, оформена като гигантски триъгълен клин, е могла да достигне градските стени. В последния етап върху камъните са били положени дървени греди, върху които са поставени обсадни съоръжения и тарани. Съдейки по каменни асирийски барелефи, защитниците на града са воювали отчаяно. Но са били твърде малко – не повече от триста-четиристотин мъже и юноши, способни да воюват. Градът паднал и всички жители загинали. Пътят към Йерусалим бил чист, но нямало нужда да се ходи при него.

Падането на Лахис и съдбата на жителите му направили такова впечатление на еврейския владетел Езекия, че той изпратил пратеник до Сенахериб с молба за помилване. Асирийският цар откликнал на молбата му: срещу 30 таланта злато и 300 таланта сребро. За умилостивяване юдейският цар изпразнил хазната и дори извадил златните накити от храмовете. И неговите действия са напълно обясними, като се има предвид обичаят на асирийците да екзекутират жителите на завладените градове с особена жестокост.

 

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес