Мазилката, покриваща пирамидите на Новия свят, може да се сравни с известния римски бетон по сила и здравина. Но технологиите на зидарите от предколумбова Америка са много различни от тези на Древен Рим.
Изследванията на удивителните свойства на римския бетон продължават. Учените се опитват да открият защо древните римски здания не са се срутили две хиляди години и как да постигнат същата здравина в съвременните сгради.
Една от тайните на такава здравина е наличието на левцит в строителния материал – минерал, богат на калий. Когато водата проникне в строителния блок, левцитът запълва пукнатините по специален начин, след което се втвърдява, тоест бетонът непрекъснато се самовъзстановява.
Необичайна гробница на маите е открита в Паленке
Миналата година стана ясно, че самовъзстановяването на римския бетон е подпомагано не само от съединения на левцит и вода, но и от технология за получаване с помощта на нагряване: учените предполагат, че тефра (вулканичен материал) се смесва с негасена вар и се нагрява силно. Изобщо горещото смесване е било използвано в строителството много преди Древен Рим.
Образци мазилка от Копан / Carlos Rodriguez-Navarro et al. (На заглавната снимка горе – реконструкция на Templo de Rosalila в Музея на Копан, Хондурас)
Най-ранните примери за „гореща“ мазилка са намерени в Леванта и са датирани около 10 – 12 хиляди години пр.н.е. Смята се, че именно нагряването е осигурило на тези материали толкова добро съхранение.
Технологиите на строителство в предколумбова Америка са ни по-малко известни. Но е ясно, че древните зидари от Новия свят по някакъв начин са направили здрави не само стените на конструкциите си, но и слоевете, които са ги покривали – иначе не биха оцелели в топлия и влажен климат до наши дни.
Учени от Университета в Гранада (Испания) са анализирали древни образци от мазилка върху структури на маите от Хондурас. Резултатите са представени в статия, публикувана в списание Science Advances.
Предишни изследвания са показали, че различни култури от предколумбова Америка, включително маите, са добавяли естествени органични съставки към варовите смеси, като растителни екстракти, плодови сокове, масла, животински мазнини, дори кръв и бира. В образци от мазилка са открити и някои въглеводороди, които съответстват на съединения, открити в сока от кората на дърветата Havardia albicans и Bursera simaruba, разпространени в региона.
Лидар откри в джунглите древната столица на Змийското царство
Предишни експерименти с използването на традиционни рецепти за мазилка, предавани от поколение на поколение и използвани от съвременните зидари маи, показват, че подобни добавки, изглежда, подобряват обработваемостта на сместа за мазилка и намаляват пукнатините при изсъхване. „Но сами по себе си тези ефекти не могат да обяснят напълно защо мазилките на древните маи са толкова издръжливи“, се казва в изследването.
Учените са събрали проби от структури на маите в различни райони на археологическия обект Копан в Хондурас, включително храмова структура, наречена Розалила. Розалила е построена върху останките от пет предишни версии на храма и се откроява с отличното си запазване и сложни корнизи, пълни с митологични изображения. Всички проби са датирани между 540 и 850 г. сл.Хр.
За да ги изследват, учените са използвали полева емисионна електронна микроскопия, рентгенова дифракция и микроскопия с поляризирана светлина. Те открили, че в кристалната структура на много образци били добавени органични частици с различни размери, подобно на това как в римския цимент е добавяна негасена вар, за да стане по-твърд и пластичен.
Авторите на изследването помолили съвременните местни строители маи да извлекат сок от кората на дърветата Havardia albicans и Bursera simaruba, които след това използвали, за да направят своя собствена варова мазилка, смесвайки екстрактите от сока по време на процеса на втвърдяване. Изследователите установили, че след втвърдяване получената варова мазилка има кристална структура, подобна на пробите от Копан.
Физици възпроизведоха ефекта от чуруликането на пирамидата Кукулкан
Освен това тя имала подобрена пластичност, здравина и устойчивост към атмосферни влияния – подобно на черупки от мекотели или бодли на морски таралежи. Но както черупките, така и бодлите имат такива качества поради наличието в тях на калцитни биоминерали – изходен продукт за негасена вар – които не се откриват в получените проби.
Авторите смятат, че маите от древен Копан са създали свой собствен процес за получаване на строителни смеси със структура, подобна на римския бетон, и с подобни качества. Но те са успели само със сок от растения.
