Темата за междуличностното насилие в различните общества винаги е предизвиквала интереса на учените. Има дори теория, че нивото на насилие неизбежно се снижава през хилядолетията, а след Просвещението – по-бързо, отколкото преди него. Уви, тази чудесна хипотеза не се вписва добре както в писмените източници, така и в археологическите находки.
Международен екип учени са провели изследване, за да разберат как се е променила честотата на междуличностното насилие в ранните човешки общества – от късния палеолит (12 хиляди години пр.н.е.) до 400 г. пр.н.е. Резултатите от работата са публикувани в списанието Nature Human Behavior.
Изследователите са анализирали скелетните останки на 3539 души, живели между 12 000 и 400 г. пр.н.е. в Близкия изток. Всички скелети са открити на териториите на седем страни: Турция, Ирак, Иран, Сирия, Ливан, Израел и Йордания. Учените считат рани от оръжие и следи от травматични мозъчни наранявания като доказателство за насилие.
Авторите на труда сочат, че смятат предкласическия Близък изток за идеално място за подобни изследвания, тъй като там човешките общества преминават от лов и събирачество към земеделие и скотовъдство, възникват първите градове и протодържави и там растат империите на Месопотамия и Леванта.
ОЩЕ: Залезът на Хатуша. Защо могъщите хети са изоставили своята столица?
Анализът на останки от скелети показвал рязко нарастване на насилието през епохата на халколита (4500 – 3300 г. пр.н.е.). Особено рязко покачване се наблюдава на територията на съвременен Иран, малко по-ниско – в Месопотамия и на територията на съвременна Турция. В останалата част на Леванта нивото на насилие е нараснало по-малко, но общата тенденция е ясно видима и там.
След това, по време на ранната и средната бронзова епоха (3300 – 1500 г. пр.н.е.), нивата на насилие се снижават значително в целия регион. Вторият изблик на насилие настъпва по време на прехода от късната бронзова епоха към желязната епоха (1500 – 400 г. пр.н.е.).
Авторите смятат, че вторият пик е резултат от събития, които експертите наричат „катастрофа от бронзовата епоха“. Причините за тази катастрофа все още са неясни, въпреки че има много хипотези.
Според изводите на авторите на изследването дори катастрофата от бронзовата епоха, когато всички беди се изсипали върху държавите от Близкия изток наведнъж, не е повишила нивото на насилие до същите нива, както в халколита. Какво се е случило през медната епоха, че хората изведнъж са станали много по-агресивни един към друг?
Учените са установили четири фактора, по които сравняват условията на човешките общества в Близкия изток през неолита (ниско ниво на насилие) и халколита (изблик). Това са плътността на населението, климатът (с влиянието му върху реколтите), способността на държавата да ограничава междуличностното насилие и развитието на военното дело.
През епохата на неолита гъстотата на населението в Близкия изток, въпреки разпространението на селското стопанство, оставала ниска. Климатът бил благоприятен, все още не се наблюдавали пълноценни държави, което означава, че не е ставало дума за развитието на военното дело според нашето разбиране.
Регионалният климат от ранния халколит (от около 4400 г. пр.н.е.) става все по-сух и това според учените допринася за факта, че гъстотата на населението в определени точки, където има повече валежи, се увеличава. За хората става по-лесно да оцеляват в голяма група: селищата стават по-големи и постепенно прерастват в градове.
Намалената наличност на ресурси и повишената гъстота на населението, според изследователите, са довели до рязко нарастване на агресията в обществото. Протодържавите вече са се появили, но очевидно все още не са били в състояние ефективно да влияят върху живота на своите граждани и да овладеят изблиците на насилие между тях. Развитието на военното дело съвпада с развитието на градовете, но при липса на силна държава този фактор само допринася за увеличаване на нивото на насилие.
ОЩЕ: В Турция откриха крепост, видяла хетите и Александър Македонски
След това учените разгледали как тези четири фактора са се променяли в периода на „малко насилие“, последвал халколита – ранната и средната бронзова епоха.
Населението в Близкия изток е нараствало, но главно благодарение на жителите на селските местности. Хората ги заселвали по-активно, защото земеделието се отплащало все повече – поради смекчаването на климата.
Към този период се отнасят укрепването на държавите, развитието на търговията и появата на ефективни бюрократични и правни системи. Авторите на изследването наричат този период „златен век“ на Близкия изток. Формирането на големи империи (на първо място Хетското царство и Митани) е съпровождано от разширяване на техните територии, главно чрез завоевания.
