Изследователи от Университета в Севиля, възможно, са успели да локализират дълго търсените руини на храма на финикийския бог Мелкарт, който местните наричат Херкулес Гадитано.
Става дума за монументална структура в Кадиския залив край югозападния бряг на Иберийския полуостров, която е служила като място за поклонение в древни времена и след това е била изгубена за дълги столетия. Откритието е направено благодарение на система от лазерни далекомери – лидари – и цифрово моделиране на околността, пише испанският вестник El País.
Мелкарт е един от най-почитаните във финикийската митология богове като покровител на мореплаването и на град Тир и Тирското царство. От древните гърци той е бил отъждествяван с Херакъл. Смята се, че Херакъл Тирски, както го нарича Херодот, е бил погребан в Испания, а храмът в негова чест е бил издигнат от цар Хирам. В други хроники може да се намерят и препратки към посещението на този храм от Юлий Цезар, който горчиво плакал пред изображение на Александър Велики, и от картагенския завоевател Ханибал, дошъл да отбележи успеха на своя военна кампания.
Рикардо Белисон от Университета в Севиля смята, че руините на тази монументална структура трябва да се търсят в устието на плиткия канал Санкти Петри, разположен между градовете Чиклана де ла Фронтера и Сан Фернандо в Андалусия.
Сега над блатистия канал се издига малък остров и повече от два века тук водолази са правили важни археологически находки, които сега могат да се видят в музея на Кадис, например мраморни и бронзови скулптури на римски императори и различни статуетки от финикийския период. Храмът трябвало да се търси някъде наблизо.
Благодарение на безплатен софтуер, който позволява цифрово моделиране на местността, Белисон успял да идентифицира точната правоъгълна област с размери 300 x 150 м, където според него трябва да се намират руините на самия храм.
Тази правоъгълна структура, както и островът, на който някога се е намирала, съответстват на древните описания, но сега те се намират на 3-5 метра под водата. Според хрониките до този комплекс можело да стигне, минавайки покрай две колони, фронтисписът на самата сграда изобразявал подвизите на Херкулес, а вътре горял вечен огън. Храмовата област е била отделена от сегашния нос Бокерон от малък канал, а също така имало вътрешно пристанище и док на юг от храма, които също били идентифицирани чрез моделиране на древното крайбрежие на Кадис.
Новата хипотеза за местоположението на храма е в съответствие с различни находки и предположения, направени през ХХ век, но остават и няколко алтернативни хипотези, посочващи други вероятни местоположения. В хода на предстоящите археологически проучвания и подводни изследвания се предвижда тези изводи да бъдат потвърдени или опровергани.
