Един от най-известните археологически паметници в света – Стоунхендж – започва да се изгражда на територията на съвременното графство Уилтшър в Англия още през каменната ера. В продължение на 1500 години Стоунхендж е дострояван и престрояван, като същевременно е променян неговият облик. Авторите на ново изследване още веднъж анализирали маршрута на камъните, изграждащи мегалитната структура, и разказват защо тя може да е била преструктурирана между 2620 – 2480 г. пр.н.е., когато в центъра на структурата се е появил олтарният камък.
ОЩЕ: Два кръга на 5000 години в Англия може да са част от "свещена дъга"
История на 4500 години
Стоунхендж е каменна мегалитна структура в равнината Солсбъри в Англия. Изграждането му e започнало около 3100 г. пр.н.е. и е завършено около 1600 г. пр.н.е. През това време той е преживял няколко етапа на преструктуриране; между етапите може да са минали десетки или дори стотици години.
Смята се, че съоръжението е издигнато от хора от неолита, населявали по това време Британските острови. Тези хора живели преди появата на келтските племена, те били потомци на заселници от Близкия изток, които пристигнали на острова преди почти шест хиляди години и донесли със себе си земеделски умения. Учените предполагат, че паметникът е служил като астрономически календар, религиозен център или място за ритуали, свързани със слънцестоенето и равноденствието.
Включват Стоунхендж в Списъка на културното наследство в риск
Стоунхендж се състои от огромни каменни блокове (стоящи и паднали камъни), подредени в кръг и заобиколени от вътрешен и външен вал и ров. Структурата е изградена от камъни с различен състав. Големите камъни са от сарсен, местен пясъчник. Тези камъни тежат почти 25 тона и са с размери два на четири метра. По-малките камъни или „сините камъни“ (наречени заради характерния синкав оттенък, който се появява под действието на вода), са съставени от 20 различни породи. Най-често срещаната форма на „син камък“ е диабаз (долерит).
Ralf Kronenberger / Pixabay
Мащабните разкопки през последните години и изотопното датиране помогнали на археолозите да разкрият повечето от тайните на този праисторически паметник. Въпреки многобройните изследвания обаче експертите все още не могат да дадат точен отговор на редица въпроси: например каква е била истинската цел на Стоунхендж и как хората са премествали огромните камъни на големи разстояния.
ОЩЕ: Стоунхендж може да е свързан с рядко явление – луностоене
През последните години учените доказаха, че мегалитите, които изграждат Стоунхендж, са донесени от различни части на Британските острови. През 2015 г. екип на английския археолог Майк Пиърсън от Лондонския университетски колеж е изяснил че „сините камъни“ са донесени от хълмовете Пресели, разположени в Югозападен Уелс, на 240 километра западно от строителната площадка на мегалитната структура.
Мистериозната структура
Авторите на изследване от 2020 г. установиха, че повечето от големите камъни (сарсени) идват от Западната гора в Уилтшър, която е на около 25 километра от Стоунхендж. Накрая, през август 2024 г., археолозите определиха, че шесттонният олтарен камък, който лежи на земята в центъра на структурата, е донесен от североизточната част на Шотландия. Според изследователите, преди да се озове на мястото си, той е изминал разстояние от 750 километра, вероятно е бил транспортиран по море. С други думи, повечето от камъните, които изграждат Стоунхендж, са донесени отдалеч.
ОЩЕ: Какво е хендж и защо са издигани такива структури?
Сега Пиърсън и колегите му, въз основа на най-новите изследвания, са решили да изяснят причината, поради която жителите на Британските острови са донасяли камъни на строителната площадка от стотици километри. По-специално учените се интересували от причините за мащабната реконструкция на структурата, извършена между 2620 – 2480 г. пр.н.е. По това време, смятат учените, в Стоунхендж се е появил олтарният камък. Резултатите от изследването са представени в списание Archeology International.
В средата на III хилядолетие пр.н.е. жителите на Британските острови имали една материална култура. В този период на островите започнали да пристигат имигранти от Европа, от територията на съвременна Германия и Нидерландия.
ОЩЕ: Теорията с календара се провали. Учените все още не знаят за какво е служил Стоунхендж
Символ на единство
Екипът на Пиърсън свързал тези два факта и стигнал до извода, че мегалитната структура може да е била преустроена по политически причини – за да се превърне в символ на единството на народите на Британия, белязани от вечна връзка с предците и Космоса. Според учените Стоунхендж е бил опит за обединяване на населението от неолитни земеделци пред новото предизвикателство – притока на заселници от континентална Европа.
Ключов аргумент на авторите на новото изследване е олтарният камък. За разлика от повечето камъни в Стоунхендж, той лежи на земята. Археолозите отдавна се чудят дали олтарният камък някога е стоял изправен, но няма убедителни доказателства за това. Учените така и не са открили дупка, в която да се е намирал мегалитът. Тоест изследователите са сигурни, че камъкът изначално е бил положен хоризонтално.
ОЩЕ: Неизвестна древна цивилизация построила подводен „швейцарски Стоунхендж“
Karin Henseler / Pixabay
В Североизточна Шотландия – откъдето по-рано е установено, че произлиза олтарният камък – неолитните народи обикновено са изграждали малки мегалитни структури от лежащи камъни. От това според Пиърсън следва, че Стоунхендж представлява смесица от няколко култури: смес от „стоящи“ мегалити от Южна Великобритания и „легнали“ камъни от далечния североизток на Шотландия. Тоест вероятно е имало по-тясна връзка между древните общности на тези две области, отколкото се смяташе по-рано.
„Мястото в равнината Солсбъри е било важно за хората, които са живели не само наблизо, но и в далечните краища на Британия. Нещо повече, за последните Стоунхендж е бил толкова важен, че хората домъкнали масивни монолити за него от стотици километри“, обяснява Пиърсън.
ОЩЕ: Стоунхендж е бил слънчев календар
Статията предоставя допълнителни доказателства в подкрепа на тази хипотеза. Авторите обясняват, че типът керамична посуда, характерен за културата Grooved Ware, или набраздената керамика, се появява за първи път на Оркнейските острови в Североизточна Шотландия и след това бързо се разпространява в цяла Британия. Нищо подобно не се било случвало по-рано. По това време всеки регион на Британия изработвал своя уникална керамика, но в един момент възникнал общ стил, който започнал да се използва повсеместно. Такъв род събитие говори за тесни връзки между регионите.
