Когато става дума за корабокрушения, първото нещо, което идва наум, е катастрофата от 1912 г., при която трансатлантическият голям кораб „Титаник“ налита на айсберг. Независимо че трагедията в Северния Атлантик е най-популярната сред морските бедствия, тя далеч не е най-голямата. Представяме ви пет по-малко известни, но не по-малко, а понякога и доста по-страшни корабокрушения в историята.
"Вилхелм Густолф" (1945)
Гибелта на кораба, потопен от съветската подводница С-13 на 30 януари 1945 г., се смята за една от най-големите морски катастрофи в историята. Bundesarchiv / CC BY-SA 3.0 de
През зимата на 1945 г. един от най-големите военни транспортни кораби от онези години, потъва в студените води на Балтийско море, след като е торпедиран от съветска подводница. Според официални данни загиналите са 5348 души, според редица историци реалните загуби при това морско бедствие достигат 9346 души, включително 5000 деца.
„Вилхелм Густлоф“, кръстен на нацистки лидер, убит през 1936 г., е построен като плаващ ваканционен дом за нацистката организация Strength Through Joy, която предоставя развлекателни дейности за германците от работническата класа.
"Порцелановият Титаник": какви загадки остави най-голямата морска катастрофа на XIX век
Самият Адолф Хитлер пуска на вода кораба, дълъг почти 210 метра и тежащ около 25 000 тона, на 5 май 1937 г. След началото на Втората световна война през 1939 г. германците превръщат Вилхелм Густлоф първо в болница, а след това го използват като плаваща казарма.
През януари 1945 г., когато Червената армия настъпва към Източна Прусия, нацистите започват Операция Ханибал – масова евакуация на германски военни и цивилни от региона. Като част от операцията на 30 януари „Вилхелм Густолф“ напуска пристанището Готенхафен и се насочва към Кил, Германия. Съветската подводница С-13 засича кораба и го атакува с четири торпеда. Германският лайнер потъва за около 90 минути, на около 30 км от брега между Гросендорф и Леба.
"Монблан" (1917)
Преди Хирошима взривът в Халифакс е най-мощният в историята на човечеството. Всички сгради от двете страни на пролива Те Нероус са разрушени. Срутват се мостове, рухват заводски тръби и водни кули. Хиляди хора, събрли се да видят пожара, загиват в миг, а още повече са затрупани под развалини. Пожари избухват в целия град. Public Domain
Френският кораб „Монблан“, натоварен с 200 тона тротил и 2300 тона пикринова киселина, се насочва към Европа, където бушува Първата световна война, когато се сблъсква в най-тясната част на оживеното пристанище на Халифакс Нова Скотия с кораба „Имо“, пътуващ за Ню Йорк, за да получи хуманитарна помощ за разорената от войната Белгия. Инцидентът може би няма да се превърне в такава катастрофа, но избухва силен пожар на „Монблан“ след сблъсъка. Осен това той скоро засяда на насипа на Халифакс, където се събира тълпа от зяпачи.
Около 20 минути след сблъсъка в резултат на пожара се взривяват почти три хиляди тона експлозиви. Силата на експлозията е толкова голяма, че физикът Опенхаймер, наричан „бащата на атомната бомба“, по-късно проучва събитието, за да оцени потенциалните щети на ядрените оръжия, върху които работи по време на Втората световна война.
В САЩ идентифицираха останки от кораба на знаменития капитан Кук
Взривът моментално убива огромен брой хора, а взривната вълна буквално изгаря околността, унищожавайки цели квартали. Трагедията се усложнява и от факта, че същата нощ в района удря снежна буря, възпрепятстваща спасителната операция. Около 2000 души загиват при така наречения взрив в Халифакс, най-голямата експлозия, създадена от човека, преди първата атомна бомба да бъде хвърлена върху Япония през 1945 г. Ранени са повече от 9000 души бяха ранени, а повече от 500 ослепяват вследствие на взрива.
"Султана" (1865)
По време на цялото пътуване корабните механици били загрижени за работата на корабните котли – десният котел течал и екипажът молил за ремонт. Но капитанът се страхувал, че това ще му струва пропуснат изгоден рейс, и настоял за временно отлагане. Изобилието от пътници и необходимостта от плаване срещу силно течение довели до претоварване на котлите, което в крайна сметка предизвикало една от най-големите катастрофи на вода. Public Domain
Дървеният колесен параход "Султана" е построен през 1863 г. в Щатите в корабостроителница в Синсинати и потъва само две години по-късно на река Мисисипи близо до Мемфис. В резултат на тази катастрофа загиват 1653 души, 741 души са спасени. Това корабокрушение по брой жертви е най-голямата катастрофа на XIX век и до ден днешен държи печален рекорд по брой жертви в речния транспорт.
На 27 април 1865 г. корабът превозва северняшки войници, освободени от плен от южната част на Съединените щати. Около два часа през нощта три от четирите котела на „Султана“ внезапно избухват и корабът веднага се подпалва. Стотици пътници изгарят живи, а стотици други са изхвърлени в Мисисипи от силата на взрива и в крайна сметка се удавят. Параходът с дължина 79 метра може да поеме на борда до 276 каютни и 400 палубни пътници, но по време на бедствието на борда има 2394 души – 3,5 пъти повече от предвидения товар.
Главният механик на „Султана“ Нейтън Уинтрингер, единственият оцелял от екипажа на кораба, пише в доклада си: „Първоначално бях вцепенен от ужас. Беше някакъв кошмар. Като изскочих горе, видях, че във водата плуват хора. От всички страни чувах един и същ вик: „Угасете огъня!“ Пламъците продължаваха да се увеличават. Наоколо цареше ужасен хаос. Разбрах, че огънят ще ме принуди да напусна палубата. След като счупих дървена щора от прозореца на една каюта, скочих зад борда."
"Арктика" (1854)
Тези, които останали на борда на потъващия кораб, си направили салове. Сред тях бил и капитанът на кораба, който, за разлика от екипажа, не напуснал кораба, но все пак оцелял. N. Currier / Public Domain
6200-тонният колесен параход "Арктика" с водоизместимост 6200 тона, който прави първото си трансатлантическо пътуване през 1850 г., може да прекоси Атлантическия океан само за девет дни. По време на пътуване от Ливърпул до Ню Йорк, „Арктика“ се сблъсква в силна мъгла с френския параход „Веста“ близо до Кейп Рейс, Нюфаундленд. Повреденият параход започва бързо да се пълни с вода, в резултат на което пещите му угасват и двигателите спират. Противно на заповедта на капитана и на неписаното правило "Първо жени и деца", екипажът и още няколко мъже измежду пътниците се втурват в спасителните лодки.
В крайна сметка от около 400 души на борда на парахода „Арктика“ само 87 оцеляват след морската катастрофа, сред които няма нито жени, нито деца. Членовете на екипажа и други оцелели от „Арктика“ са критикувани в медиите за поведението си, но никой от мъжете не е подведен под отговорност за действията си.
"Доня Пас" (1987)
На двата сблъскали се кораба нямало работещо радио, затова никой не подал сигнал SOS. Взривът и последвалото разрушаване били забелязани от борда на преминаващ параход, но когато спасителите стигнали до мястото на катастрофата час по-късно, успели да спасят само 26 души. lindsaybridge / CC BY-SA 2.0
Филипинският пътнически ферибот „Доня Пас“, построен през 1963 г. в Япония, се сблъсква в нощта на 20 декември 1987 г. в протока Таблас с танкера „Вектор“, превозващ повече от 8000 барела петролни продукти. Товарът на „Вектор“ веднага се подпалва, а огънят бързо се разпространява и върху пътническия ферибот. И двата кораба в крайна сметка потъват. В резултат на това ужасно корабокрушение загиват около 4000 души, а само няколко десетки оцеляват.
Пътническите фериботи са често срещани във Филипините – архипелаг от 7107 острова – и никой не се смущава от лошата репутация на местните моряци. По време на сблъсъка „Доня Пас“, по-късно наречен „Титаник на Азия“, е пренаселен, както обикновено – общият брой надвишавал повече от два пъти неговия капацитет.
Мисия тръгва да търси прочутия кораб „Ендюранс“ в Антарктида
Според първоначално разследване на бреговата охрана на Филипините основната причина за трагедията е небрежността на екипажите на двата съда към служебните им задължения. Нито на „Вектор“, нито на „Доня Пас“ някой следил курса, нямало навигационни инструменти, а „Вектор“ изобщо нямал лиценз за морски превози и фактически плавал нелегално. Точно преди сблъсъка на капитанския мостик на ферибота „Доня Пас“ имало само един човек, останалите офицери гледали телевизия и пиели бира.
