Археолози откриха 16-метров древен папирус в некропола Сакара, съдържащ текстове от „Книгата на мъртвите“. Подобни артефакти не са намирани в Египет през последните сто години. Както съобщава Egypt Independent, находката е получила названието „Папирусът на Вазири“, в чест на генералния секретар на Висшия съвет по антиките Мостафа Вазири.
Папирусите, които са оцелели до днес, съдържат различни избрани глави от „Книгата на мъртвите“. Най-дългата „Книга на мъртвите“ е Грийнфийлдският папирус, който първоначално е бил свитък с дължина около 37 метра и ширина около 47 сантиметра. Arkeonews съобщава, че новият папирус е бил в един от 250-те саркофага, открити в Сакара миналата година. По предварителни оценки артефактът датира от около 50 г. пр.н.е.
„Книгата на мъртвите“
„Книгата на мъртвите“ е колекция от египетски химни и религиозни текстове, поставени в гробницата, за да помогнат на починалия да преодолее опасностите на отвъдното и да придобие благополучие в задгробния живот (в полетата на Аару – част от подземния свят Дуат, в който праведните или тяхната Ка получават вечен живот и блаженство след присъдата на Озирис). Различните копия на „Книгата на мъртвите“ може да съдържат от няколко до двеста глави с различни размери, вариращи от дълги поетични химни до едноредови магически формули. Името „Книга на мъртвите“ е дадено от египтолога Карл Рихард Лепсиус.
Жътва в Аару, гробницата на Сенеджем Снимка: Oxford encyclopedia of ancient Egypt / Public Domain
Едни от най-добрите образци на „Книгата на мъртвите“, написани върху папирусни свитъци, датират от културния разцвет на XVIII династия. Най-много папируси с текстове от „Книгата на мъртвите“ са намерени в Тива – в тиванските гробници на жреци и членове на техните семейства. Тези папируси са богато украсени с рисунки, изобразяващи погребални сцени, погребални ритуали, посмъртен съд, както и други, свързани с погребалния култ и представи за задгробния живот.
Съдът на Озирис
В началото на управлението на XVIII династия сцена на Съда на Озирис се появява на папирусите на „Книгата на мъртвите“ – за първи път са изобразени „Великите везни“ (Везните на правосъдието). От особен интерес за изследователите представлява 125-а глава, която описва посмъртния съд на Озирис над починалия. Към главата има илюстрация: Озирис (цар и съдия на задгробния свят) седи на трон със знаците на царската власт (с корона атеф, жезъл и камшик). Най-отгоре са изобразени 42-ма богове (очевидно боговете номи). В центъра на залата стоят „Великите везни“, на които боговете Тот и Анубис претеглят сърцето (иб) на починалия (символът на душата при древните египтяни).
Ритуалът за претегляне на сърцето, показан в Книгата на мъртвите на Сезострис Снимка: Manfred Werner / CC BY-SA 3.0
Според вярванията на едната везна се поставяло сърцето на покойния, а на другата – перото на богинята на правосъдието Маат, за да се провери колко праведно е живял човек. Ако великата Енеада издаде осъдителна присъда, тогава чудовището Амит поглъща сърцето на починалия, което лишава грешника от възможността да продължи живота си в полетата на Аару. При съда починалият се обръща към Озирис, а след това към всеки от 42-мата богове, оправдавайки се в смъртен грях, за който отговаря един или друг бог. Същата глава съдържа текста на оправдателната реч (Изповед на отрицанието):
Слава тебе, велики Боже, господарю на взаимната истина. Дойдох при тебе, господарю мой. Ти ме доведе да съзерцавам твоята красота. Познавам те, зная името ти, зная имената на 42-мата богове, които са с теб в залата на взаимната истина, които живеят, дебнат злото и се хранят с неговата кръв в деня на равносметката в лицето на Доброто. Ето, идвам при теб, господарю на истината; донесох истината, прогоних лъжата. Не съм извършил нищо несправедливо към хората. Не съм сторил зло. Не съм извършил това, което е мерзост за боговете. Не съм убил. Не съм намалил хляба в храмовете, не съм отнемал от храната на боговете, не съм изтръгвал погребални дарове от мъртвите. Не съм намалявал мерките за зърно, нито мерките за дължина, не съм нарушавал мерките в полетата, не съм прибавял към тежестите на везните, не съм подправял техните стрелки. Аз съм чист, аз съм чист, аз съм чист, аз съм чист.
В същата глава се произнася реч при напускане на „залата на взаимната истина“. Тя е интересна с това, което покойникът казва:
...няма обвинение срещу мен от съвременния цар... Аз се явих пред вас без грях, без порок, без зло, без свидетел, срещу когото бих направил нещо лошо...
Той като в истински съдебен процес доказва, че обвинението срещу него е неоснователно, че няма свидетели срещу него. С тази реч той се обръща към 42-мата богове, които могат да се нарекат съдебни заседатели, които той „омилостивява с това, което им е угодно“.
Елементите на морала, необходими за стабилен социален и икономически живот в Древен Египет, първоначално са били фиксирани от религията и едва след това – от закона. По своето описание Съдът на Озирис много прилича на съда на фараона – върховния съдия (подобно на Озирис – владетеля на взаимната истина), който се е явявал председател на върховната съдебна колегия от 30 съдии (аналогия с боговете в съда на Озирис).
ВИЖТЕ ОЩЕ: Защо мигът на смъртта е толкова спокоен
