Възможно ли е лабораторните резултати след изследване за наличие на антитела срещу коронавирус да имат различни стойности? Оказва се, че всъщност стойностите могат да варират, а причините не са една и две. Това установи проверка на Actualno.com, след като потребители на социалните мрежи изразиха съмненията си относно наличие на драстични разлики в резултата при проби, взети в различни лаборатории.
Десетки такива сигнали вече се публикуват в различни форуми, като разликите на места са драстични. Именно тук идва и логичният въпрос възможно ли е при случай, в който на даден пациент не му достигат антитела за издаване на зелен сертификат например, то той да прибегне до варианта да открие лаборатория, при която ще получи резултат, който да е достатъчен за получаване на пропуска.
Всъщност именно недостоверността на тестовете за антитела от гледна точка дали показват действащ имунитет или не точно беше основният аргумент те да не бъдат признавани за европейски зелен сертификат. Много специалисти у нас продължават да не са съгласни, че те трябва да са едностранен показател за защита (НАУЧЕТЕ ЗАЩО В СПЕЦИАЛНОТО ИНТЕРВЮ ЗА ACTUALNO.COM НА ИМУНОЛОГА НИКОЛА КЕРЕКОВ), но впоследствие Министерството на здравеопазването излезе с решение, че ще издава местен сертификат на хора с антитела над 150 BAU/ml. Този сертификат не може да се ползва за пътуване в чужбина, а само в България.
За да бъде издаден такъв сертификат е необходимо изследване за наличие на антитела. Оказва се обаче, че използването на различни реактиви при различни методики дават различни резултати. На практика лабораторните резултати наистина варират, показа проверката ни в различни лаборатории.
Един от проблемите произтича от това, че всеки показател трябва да бъде приравнен именно по тази обща мерна единица BAU/ml, като преизчисляването се случва на база коефициент. За системата ни припомня проф. Радка Аргирова, която разказа, че тази приета единица е изкуствена. С нея обаче се цели единствено да се уеднаквят и да се направят сравними всички съществуващи досега единици за измерване на антитела. Към ноември 2021 г. съществуват 595 различни теста за откриване на антитела срещу SARS-CoV-2, а в Европейския съюз се използват 469.
Проф. Радка Аргирова Снимка: Actualno.com
„Тъй като всяка фирма, която произвежда тестове за антитела и която ги предлага на пазара, на практика бяга от патент – правят нови тестове и си измислят, въвеждат нови единици, които единици трябва да бъдат уеднаквени. Затова СЗО въведе единицата BAU на милилитър, която превежда различните прагови стойности под общ знаменател, както беше в училище. Така вече може да се направи сравнение между различните единици на различните тестове – на тези, при които прагът е 5 единици, и на тези, при които прагът е 25 единици. Ако се хване човек за изречението, че това е измислена единица – да, тя наистина е измислена. Но тя е въведена с ясна цел, която трябва да се обясни и разбере”, подчерта пред екипа ни проф. Аргирова.
Антителата срещу SARS-CoV-2 намаляват във времето строго индивидуално при всеки човек, поради което е въведен този 90-дневен срок за валидност на удостоверението за наличие на антитела, с което се издава зелен сертификат, напомня още проф. Аргирова.
Друг съществен проблем са начините на работа на апаратите за пробовземане. Всеки ден тези системи за изследвания минават технически преглед и контрол, но самите проверки подлежат на съмнение, споделя пред екипа ни специалист с над 25-годишен опит в лабораторните изследвания, който пожела анонимност:
„Липсва външен контрол на този процес на тестване и така различните лаборатории не могат да се сравняват – нормално е да дават различни резултати. Въпросният коефициент за преизчисление дори е различен при различните тестове, тъй като всяка фирма производител го определя сама за своите си тестове. А дали действително минават контрол и проверка всички лаборатории? Най-вероятно те ще потвърдят, но не съм убедена“.
Снимка: iStock.
Основният проблем при тези тестове за антитела в крайна сметка е и липсата на общоприет такъв за всички изследвания. При определянето на наличието на вируса ползваме PCR тест – той е утвърден и общоприет, докато при тестовете за антитела няма такъв. Това е основната причина за разминаванията, каза пред екипа ни проф. Радостина Александрова, вирусолог и биолог от БАН. На практика подобни различни резултати се появяват не само при тестовете за COVID-19, заяви тя.
Проф. Радостина Александрова Снимка: БГНЕС
„Въпреки тези неточности продължавам да съм на мнение, че в крайна сметка целта ни не трябва да е единствено сдобиването със зелен сертификат, за да влезем например в мола. Не можем да разрешаваме проблемите си на парче, усилията ни трябва да са общи. По-съществени за мен са проблемите с нивата на ваксинацията, а не толкова това“, припомни проф. Александрова.
