Практиките при настаняването и достъпа до образование се очертават като най-сериозните проблеми, свързани с кризисните центрове за деца. Това сочидоклад на Българския хелзинкски комитет (БХК).
Според изследването липсва бърз съдебен контрол върху настаняването на деца в кризисни центрове. Българското законодателство изисква разглеждане и произнасяне от съда в едномесечен срок, което според международните стандарти е твърде дълго, но данните показват, че дори и този срок не се спазва от институциите. Изследването на БХК откроява 79 проблемни случая (27%) в съдебното настаняване.
Реално съдебната санкция се оповестява два – три месеца след административното настаняване на дете в кризисен център. Все още има случаи, макар и единични, на непредоставени съдебни решения. Докладът препоръчва изменение на законодателството, така че съдебното решение да се предоставя в срок от една седмица от датата на настаняване в кризисен център. Бързият съдебен контрол е важен за предотвратяване на произволни настанявания за дълги периоди.
Максималният престой в кризисен център е шест месеца, който се определя като прекалено дълъг и деформира ролята на една услуга за специализирана интервенция – превръща кризисните центрове за специализирана подкрепа на деца в рискова ситуация в приюти. Оптималният период на въздействие и преодоляване на кризисна ситуация според специалистите е не повече от шест седмици. От общо 289 деца, преминали в периода 2015/2016 г. през кризисен център, само в 29 от случаите (един от десет) децата са останали в кризисния център за срок от един месец.
Според ръководителите на посетените кризисни центрове твърде голям акцент се поставя върху резидентния характер на услугата, а не върху специализираната интервенция и индивидуалната подкрепа (психологическа, юридическа, социална), която се очаква да се предостави на дете в ситуация на криза, особено в случаите на спешно настаняване. Една от основните препоръки на доклада е за по-прецизно нормативно дефиниране на профила на услугата и акцент върху кризисната интервенция и целенасочена работа за подпомагане на жертвите на тежки форми на насилие, а не върху подслона.
Образованието е от ключово значение за законността на пребиваването на деца в кризисните центрове. 17% от всички настанени в 15 от кризисните центрове в страната през 2015/2016 г. са останали без достъп до образование. Това означава, че всяко шесто дете е отпаднало временно или трайно от образователната система по причини като стереотипи и негативни нагласи към проблемните деца, незаинтересованост от страна на институциите, бюрократични пречки като непредоставяне на документи, нормативни дефицити и др.
Наблюденията на БХК сочат, че преобладаващият дял от децата са с много слаба грамотност, която не отговаря на завършеното образователно ниво – деца в седми и девети клас четат трудно, не могат да пишат, нямат основни знания и елементарни умения. Децата, които са отпаднали от образователната система преди настаняването в кризисен център, са в повишен риск от това, да не бъдат регистрирани след настаняването в кризисен център.
В доклада се посочва, че за да се преодолее този проблем, е необходим ясен ангажимент и поемане на отговорност от страна на Министерство на образованието чрез гарантиране на индивидуална и самостоятелна форма на обучение за трайно отпаднали от образователната система деца в риск, системен контрол над образователните услуги в кризисните центрове, драстично скъсяване на срока за отписване/записване в ново училище на децата, жертви на насилие, и не на последно място – отпадане на нормативното ограничение за деца в кризисна ситуация, според което 30 дни преди края на учебната година е невъзможно прехвърляне в ново училище.
