"През Военномедицинска академия за три месеца са преминали някъде около 1400 бежанци – като прегледи. От тях около 200 са били болни от респираторни заболявания на дихателни пътища, около 112 са с диабет и 12 с травми. Това е профилът на преминаващите", каза началникът на ВМА генерал-майор член-кореспондент професор Николай Петров.
Днес във ВМА се проведе съвместно открито заседание на Комисия по отбрана, Комисия по здравеопазването и вътрешната комисия за ролята и възможностите на ВМА в условия на биозаплахи, вследствие на миграционен натиск и за готовността, че в България може да влезе бежанец, неволно или умишлено, с особено опасна инфекция, какъвто досега не е имало, информира БГНЕС.
Стана ясно, че въпреки че 80-та година СЗО обяви, че вариолата е изчезнала като заболяване, спират се имунизациите, но само 10 години след това този вирус е открит в маймуни, преди три години имало епидемия в САЩ от 30 деца, заразени от прерийни кучета. Тоест, вирусът си търси нови гостоприемници. Именно вариолата бе сред изброените днес потенциални заплахи.
„Вариолата е опасна, защото ние имаме сигурни данни, че много лаборатории от така наречената „черна биология” я разработват. Преди 2004 година САЩ имунизираха 350 000 души от своята войска за вариола. Включително бяхме задължени и ние да закупим и ние закупихме 40 000 дози вариола. Така че това го има като реална опасност, тъй като има разузнавателни данни, че съществува като биологично оръжие, но и в дивата природа все още го има”, обясни пред депутатите началникът на Клиника по инфекциозни болести към ВМА професор Камен Плочев.
Във фазата на подготвителния период или превенция, в която сме в момента, например - във ВМА правят и преманентен анализ на рутинната инфекциозна заболеваемост – всеки ден се получават бюлетини за заразните болести по региони. А според цялата информация, която се събира, най-преките реални болести, които могат да дойдат с миграционни потоци по последната информация са антракс и туларемия.
Пет екипа от ВМА в Пловдив, Варна, Плевен, Бургас и София имат готовност да отиват на място и преценяват дали да се разкритие полева болница.
Професор Камен Плочев посочи, че ако се създаде кризисна ситуация ВМА може до 10, до 20 минути, а ако е през нощта до един час, извънредните екипи - те палят колите и тръгват. „Всеки си знае маршрута, знае с кого отива и петте екипа могат да заминат веднага на място и да помагат. Максимум един час след тях може да тръгне военно-медицински отряд, защото то е по-голямо формирование, там има повече техника, повече хора трябва да се съберат. Там щатът е около 140 човека. Ние първи отиваме, казваме имаме ли нужда от помощ или е фалшива тревога и няма смисъл да се вдига паника”, обясни той.
При пристигане на мигрантите не е необходимо на първа линия да има високоподготвени специалисти – важно е да има такива, които да кажат – „тук има нещо, дай да го отделим”. Тогава идва втора вълна специалисти, след което идва трети ниво квалифицирана медицинска помощ. Тя може да оказва на място помощ или пък да се транспортира заболелият със съответните средства до близката болница, или до ВМА. „Но на първо място тези, които са в момента на границата и преглеждат, са достатъчни като филтър – те просто ще ни информират”, каза проф. Плочев.
