Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Тежко болен в Северозапада - българският здравен ужас

29 септември 2020, 10:30 часа • 22010 прочитания

Единствената линейка на градската болница може да откара тежко болен на належаща хирургична манипулация само там, където няма кой да я направи. Частна линейка от София може да го транспортира до подходящо лечебно заведение, но срещу близо 3 негови пенсии и не е сигурно, че разходът няма да е напразно. Дори в стационара да има свободно място, ако времето на хоспитализацията не включва и денят от седмицата, в който идва нужният специалист, манипулацията няма как да се състои... 

Адекватно лечение има, но достъпът до него е като сложен разбъркан пъзел от условия, които трябва бързо да откриеш, удовлетвориш и напаснеш, надпреварвайки се с времето и превъзмогвайки абсурдните обстоятелства. В такава ситуация е Валентина от София, която стоически опитва да помогне на болния си баща в Белоградчик. Ето какво сподели тя пред Actualno.com:

"Баща ми е на 77 години с онкологично заболяване в последен IV стадий и е в изключително тежко положение. През месец май в София, във ВМА, беше направен опит за операция за отстраняване на тумора, което обаче не доведе до никакъв ефект, защото вече е късно. Образуванието е много голямо, сраснало, а той е възрастен човек. Лекарите от ВМА, които са изключителни специалисти и бяха много внимателни, не посмяха да направят тази интервенция. Направен беше байпас на дебелото черво и на 29 май 2020 г. той беше изписан. По време на самата операция, тъй като той има още един рак – на пикочния мехур, му поставиха специален вътрешен катетър, за да може отделителната система да функционира. В рамките на три месеца трябваше да бъде подменена част от този катетър, която е с 3-месечен срок на ползване, а това става чрез малка хирургична манипулация".

Започват проблемите

Бащата на Валентина живее в Белоградчик, където е регистриран в онкодиспансера в онкоцентъра във Враца, който е единствен за цяла Северозападна България. За поставената му през месец май втора онкологична диагноза той е наново регистриран със съответните документи, инжекции и всичко останало, от което човек в това състояние има нужда.

При разговор с доц. Йорданов от онкологията във Враца, Валентина разбира, че във Враца има отскоро работещ Център за палиативни грижи, където биха могли да намерят помощ за баща ѝ.

"Там в рамките на до една седмица тежко болен пациент може да бъде докаран от близките си и да бъде обгрижен. Това означава системи, вливания, контролен преглед и каквото е необходимо, за да може да бъде укрепено неговото здравословно състояние. Но там трябва да закараме пациента за наша сметка и на наши разноски. Ако човекът е що-годе подвижен или в по-добро състояние и може да пътува седнал, би могло да стане пътуването с кола. Но за условията, при които е баща ми, е невъзможно – той е на легло, лежащо болен, не може да бъде транспортиран с кола. Може само с линейка", сподели тя.

Валентина търсила частна линейка във Враца, но не могла да намери информация. "И самата старша сестра в отделението каза, че е чувала, че има такива услуги, но не посочи фирмата, може би от професионална етика", добави Валентина и разказа, че чрез Интернет веднага попаднала на сайта на "ЕНА 1111", които осигуряват транспорт и висококачествени линейки и реанимобили от София до всяка точка на България, както и за чужбина.

"Обадих се, свързах се с оператор. Оказа се, че това нещо може да бъде направено, но графикът им за петък, събота и неделя беше абсолютно пълен, т.е. невъзможно е да се случи за нас", разказа Валентина. Говорим за понеделник, като вариант, продължи тя – обадих се отново във Враца попитах дали има свободно място. Казаха, че в мъжката стая има свободно място и биха могли да го приемат, което означава - първо, координация с линейка. Цената на транспорта е от точка до точка. Линейката тръгва от София, стига до Белоградчик, взима болния, минава през Враца, настаняват го там и линейката се връща в София. "Логично е, че ние плащаме целия курс, който е на цена 460 лева в едната посока. Толкова е цената и за връщане", уточни Валентина.

След като се оказва, че има линейка за транспорт в понеделник евентуално, има свободно място в мъжката стая и биха могли да го приемат, Валентина обяснила какво е състоянието му, също че е техен пациент. "Намериха картотеките, уточнихме всичко и щом казах, че му е необходимо не само общо укрепване на организма и преглед от лекар, а и да бъде подменено нещо специфично – част от вътрешен катетър, която се сменя на три месеца, отсякоха: "Чакайте малко. Това вече е тема на друг разговор, защото ние нямаме уролог във Враца", твърди Валентина.

Оказва се, че в отделението, в което тя иска да настани баща си, всяка сряда идвал уролог, който е там само в този ден и ако пациентът е тогава там, въпросната процедура може да бъде направена.

Валентина не знае откога е практиката с приходящите лекари, защото преди не е ползвала услугите на този център. "Баща ми беше доста по-добре, пътуваше до София, беше основно обгрижван във ВМА и в МВР болница, но до момента, в който той можеше да бъде транспортиран с кола", сподели тя и изрази признателност към екипите на ВМА и МВР болница, които, по думите ѝ, са "изключителни лекари, изключителни професионалисти".

Бърза помощ на празен ход

От Спешния център в Белоградчик обяснили, че линейката не може да бъде наета срещу някакво заплащане, за да закара болния във Враца, защото няма по закон това право, нито има начин това да се осчетоводи. "Тя не може да бъде ползвана срещу заплащане. Линейката пътува от Белоградчик безплатно за пациент като него или други такива за Видин или за Лом, като нито във Видин има уролог, нито в Лом. В Лом също има отделение за палиативни грижи, но там няма уролог", посочи Валентина.

"Линейката на спешната помощ в Белоградчик, която е държавна и е към белоградчишката болница, пътува само по тези маршрути – Видин и Лом. Всъщност, баща ми може да бъде закаран с белоградчишката линейка безплатно до Лом и Видин, но не и във Враца. По никакъв начин - нито срещу заплащане, нито по здравна, клинична или каквато и да е пътека. А в Лом и Видин нямат постоянно действащ уролог, който да е на разположение във всеки един момент", уточни тя.

Уролог има в клон на "Сити Клиник" в Монтана, отбеляза Валентина и си спомни, че веднъж са ходили там на процедура, но не останали доволни. "Баща ми си тръгна от Монтана, дойде в София - във ВМА, където направиха нещата както трябва и го върнаха обратно. Той каза, че по обясними причини не би ползвал отново услугите на Монтана. Впрочем, в Монтана трябва за един ден да са и отиването, и манипулацията, и връщането, което е невъзможно в неговото състояние", посочи още Валентина.

За нещото, което трябва да се направи, са нужни координация с линейка, която се заплаща тук в София, координиране на хоспитализация в отделението за палиативни грижи във Враца, наличие на място и непременно да случим ден сряда – единственият ден, в който урологът, извършващ такива процедури е там. Това трябва да се съчетае и напасне като логистика, за да може човекът да получи адекватната помощ срещу 460 и 460, това са 920 лева за транспорт, плюс допълнително тест за коронавирус, защото сега хоспитализациите са свързани с този тест, наясно е Валентина.

Баща ѝ в момента не е добре и не може и да пътува. "Просто се опитваме да го стабилизираме, но това е единственият вариант за неговия проблем. Трябва да го стабилизираме, да изчакаме той да е готов да пътува и отново да проверим – наличие на свободно място, хоспитализация за период, включващ непременно ден сряда и съответно - да координираме нещата с линейка", решена е тя.

Много хора не знаят, че има такива отделения по палиативни грижи, които всъщност са възможност за укрепване на нуждаещите се, но ползването им е изключително сложно като логистика и невъзможно за човек в напреднала възраст и с ниска пенсия и доходи, заключи Валентина.

Тя посочи, че пенсията на баща ѝ е 360 лева. "Пълен абсурд е. Не мога да повярвам, че това нещо се случва в днешно време", коментира тя.

Разстоянието Белоградчик – Враца е от 110 км. и отнема около 2 часа, защото участъкът е по-труден. Цената от 920 лева е за двете посоки с обикновена линейка с носилка за транспорт. "Може би, ако човек пожелае присъствие на лекар и медицинско лице, съответно това би повишило цената", тъй като "ЕНА 1111" предлагат и специализирани линейки, които са с лекар и кислородни апарати и всичко необходимо за първа помощ, предлагат и реанимобили“, уточни Валентина.

Належащата манипулация

Както са обяснили на Валентина, на баща ѝ трябва да се направи т.нар. ТУР (трансуретрална резекция), което е хирургична интервенция. "Не мога да кажа дали с местна или пълна упойка. Това предстои, стига баща ми да може да бъде транспортиран", каза тя и уточни, че е невъзможно да бъде изпратен мобилен екип за извършване на манипулацията на място при пациента. От частната клиника в Монтана, където е бил преди време баща ѝ, казали, че нямат такова право. "Аз предложих срещу заплащане, предполагам като частна клиника да е по съответната тарифа, предложих и транспорт на лекаря, но отговориха, че нямат това право и че не може да бъде направено в домашни условия", разказа тя.

За здравната система в Северозапада

Като запозната с онкоцентъра във Враца, покрай грижите за баща си, ето какво сподели Валентина: "Там е нещо страшно. Опашките и чакането започват сутрин от 7 часа. Минава се обикновено след около 3 часа. Разкарването от едно място до друго за изследвания, за ехография или изписване на лекарства и пр. е непрекъснато между различни сгради, които са в един общ двор, но са доста отдалечени. За човек, който е тежко болен и възрастен, е изключително трудно. Много хора са. Там е целият Северозапад".

За болницата в Белоградчик Валентина разказа, че в самата болница има една действаща "Спешна помощ" и лекари, които идват в определени дни през седмицата – невролог, кардиолог и хората се записват, за да бъдат прегледани. Тя разказа, че се наложило два пъти да вика "Бърза помощ" и че останала с много добри впечатления от обслужването: "Изключително любезен е екипът там. Идват хората. Градът е малък, хората се познават и грижата е адекватна, но дотолкова, доколкото са възможностите на екипа".

В абсурдната ситуация, в която е баща на Валентина, може да се окаже, че се нуждае не само от урологична манипулация. Старшата сестра в Центъра за палиативни грижи във Враца споделила, че всъщност те нямат и уролог, който да е във Враца и работят с област Плевен, разказа още Валентина.

Ако във Враца хората ползват услуги на частни линейки, в Белоградчик няма такъв транспорт, посочи още тя. "Има едно бусче, което вози хората на хемодиализа до Видин всеки ден, обаче то е със седалки, т.е. то е неподходящо за транспортиране на лежащ човек. Въпреки че ми казаха, че когато на някого му прилошее, разпъват малък дюшек на земята и в краката на всички седнали слагат този човек да легне. Това е след хемодиализа във Видин", посочи Валентина.

"Хората, които живеят в големите градове, наистина не осъзнават колко им е лесен достъпът до всяко едно нещо – болница, училище, ВУЗ или каквото и да било", категорична е Валентина. Тя изтъкна, че когато е била с баща си във ВМА и в МВР болница, наоколо се лекували хора от цяла България. "Не могат 5 болници да поберат цяла България, но всеки има нужда от помощ и всеки се надява, че ще му бъде помогнато, и всеки търси връзки, начини, възможност да дойде и да бъде лекуван, и да има адекватно отношение и грижа", отбеляза тя.

Валентина е решена да продължава и продължава да стикова обстоятелства - свободно място във Враца, хоспитализация с попадение на ден сряда, координация с линейка.., за да може това, което е необходимо на баща ѝ, да бъде направено.

"Поне вече знам пътеката каква е и ще ми бъде по-лесно. Научавах нещата едно по едно и беше изключително трудно и алогично да разбера стъпките, но сега вече знам кое след кое следва и какви са проверките, за да може да се осъществи процедурата", завършва с надежда тя.

Автор: Ива Иванова

Ива Иванова
Ива Иванова Отговорен редактор
Новините днес