Решено: Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не може да откаже заплащане на дейността на лечебните заведения, дори когато те са надлимитни. Това става ясно от решение на Върховният касационен съд (ВКС). Според документа, НЗОК следва да изплати на съответната болница в пълен размер разходваните средства за лечение на здравноосигурени лица, които са избрали конкретното лечебно заведение, дори сумата да надхвърлят определените с индивидуалния договор лимити. Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) предвижда достъп на всички здравноосигурени лица до гарантирания от НЗОК пакет от медицински дейности, но въвежда редица допълнителни правила и условия за достъп, съобразени с неговата спешност, която последна цели да даде и възможност за нужната финансова обезпеченост и означава, че правото на здравноосигурените лица не е нито безусловно, нито неограничено. Освен това, решението гласи, че извършената от конкретния изпълнител надлимитна дейност има случаен характер, тъй като с процесния индивидуален договор между страните не е уговорено изрично задължение на изпълнителя да осъществява такава през определен период от време, нито е поето повтарящо се задължение за плащането й, от страна на възложителя. След като е изцяло обусловено от здравноосигурените пациенти, явяващи се трети за сключения индивидуален договор лица, които чрез избора си на ответното болнично заведение са упражнили гарантираното им от ЗЗО право на свободен достъп до медицинска помощ и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), вземането за надлимитна дейност няма сумарните белези, които в своето единство, според разясненията в задължителното за съдилищата в страната се тълкуват като "периодични плащания".
Това решение на ВКС слага край на един правен спор, започнал през 2010 г., пише czpz.org. Тогава министър-председателят Бойко Борисов и здравният министър професор Анна-Мария Борисова за пръв път от създаването на НЗОК въвеждат ограничения в плащанията на болниците, променяни многократно по форма и съдържание, като им се поставиха лимити. Първото дело за изплащане на надлимитна дейност е заведено от столичната МБАЛ "Света Богородица". Със свое решение Софийският градски съд осъжда НЗОК да изплати на болница "Света Богородица" надлимитната дейност и законната лихва за забавата. През следващите 10 години бяха заведени над 100 дела за надлимитна дейност, някои от които не са завършили и до днес. В повечето от тях НЗОК е била осъждана да плати надлимитната дейност, но има и такива, в които исковете на болниците бяха отхвърлени. През това време се смениха три Правителства на Бойко Борисов и едно на Пламен Орешарски. И независимо от партийната принадлежност, всеки приемаше нови и нови ограничения и рестрикции за плащанията на болниците, много от тях валидни и в този момент. В създадената от властта ситуация на правен хаос, стигнахме до миналата година, когато бе за да променя, записаната в чл. 51 от ЗЗО забрана за плащане на надлимитна дейност, реши да изплати дължимите за 2015 г. суми, ако болниците се откажат от водените дела и законната лихва, информира изданието. Повечето от делата стигнали обжалвани пред третата инстанция до сега бяха спирани с определения, мотивирани с липса на касационни основания. Решението на Върховният касационен съд беше чакано от години и сега макар и късно окончателно реши спора.
С решението на съда се слага край и на друг спор – дали плащанията на надлимитната дейност са периодични плащания или не. Това има значение за погасителната давност, която при периодичните плащания тя е три години, а не пет години, както е в общия случай. Както описва решението на ВКС, плащането на надлимитна дейност няма характер на периодични плащания, защото зависят от случайни събития и действията на трети лица – здравноосигурени пациенти.
