Съдилищата у нас масово отменят глобите за неспазване на карантината заради незаконосъобразни предписания и пропуски в дейността на регионалните здравни инспекции. Над 80% от делата, атакуващи съставените актове за административни нарушения, приключват в полза на жалбоподателите, показва проверка на "Телеграф".
Поставянето под карантина е най-тежката противоепидемична мярка, която бе наложена у нас със заповед на здравния министър. Съгласно нея всички, които са болни от COVID-19, контактували са с хора, заразени с новия коронавирус, или пристигат от определени държави, се поставят под карантина за 10 дни, а в по-ранен период и за 14 дни.
Голям проблем обаче са оказа броенето на дните от поставянето под карантина до крайния ѝ срок. Причината е, че масово от РЗИ-тата в страната брояха дните на хората от момента, в който са установили контакт с тях, а не от момента, когато човекът реално се е самоизолирал. Така например, ако на 1 януари човек, който е контактувал с болен, се изолира, но от РЗИ се свържат с него на 4 януари, те му броят десетте дни считано от тази дата и не му признават предходните дни от 1 до 4, януари, което в повечето съдилища у нас се приема за незаконосъобразно действие от страна на инспекторите. И реално е така, тъй като човек стои 12-14 дни, а му ги броят за 10, след което за тези в повече нито получава трудово възнаграждение, нито пък болничен за временна нетрудоспособност.
Наред с това мярката "поставяне под карантина" по същество представлява лишаване от свобода по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, което трябва да отговаря на определени критерии. Съдилищата в страната не са единодушни в мнението си по тези казуси, но като цяло с един или друг мотив санкциите, наложени от РЗИ, падат. Причината е в изключително неясната и хаотична уредба и хилядите възможности за вратички и различни врътки за измъкване на прегрешилите. Които обективно погледнато също е относително доколко са прегрешили, нарушавайки карантината си.
Масово в съда падат и глобите, които бяха налагани преди около година за неносене на маска или разходка в парка. Най-спорната от всички противоепидемични мерки обаче се оказа "поставяне под карантина" на контактни хора, показва съдебната практика у нас. Много от предписанията за поставяне под карантина бяха оспорени пред административните съдилища, а над 80%, дори в София е почти на 100% - оспорените предписания за поставяне под карантина, за които има постановени решения, са отменени, показа проверка на "Телеграф".
Според решението по едно от спечелените дела във Видин полицай успя да осъди РЗИ, след като е бил лишен от възможността да работи за две седмици миналия април. Униформеният изпълнявал наряд по патрулно-постова дейност, бил на едно от наложените през април КПП-та между населените места. Докато проверявал документите на мъж, проверяваният кихнал. Негов колега незабавно сигнализирал, че е възможно кихащият да е с коронарирус. Полицаят бил свален от наряд и поставен под карантина – тогава за 14 дни. Той обаче оспорва това предписание. Твърди се, че е опитал да разбере как е установено, че е бил контактен със заразено лице и кое е това лице, но не получил отговор. По-късно от личния си лекар разбрал, че е получен сигнал в РЗИ. В жалбата си полицаят сочи, че не е имал непосредствен и пряк контакт с кихащия, за когото така и не са установени данни кой е и дали страда от новия коронавирус. Той твърди още, че сигналът очевидно цели да го унижи и да го постави в неблагоприятно положение, като в резултат на тези неправомерни действия оспорващият е разделен от семейството си, децата му са върнати от изпит в училище, поставено е семейството в социална изолация, която дискредитира него и цялата му фамилия.
Актът на полицая пада в съда, а мотивите на магистратите са много показателни и гласят следното: „Извънредната обстановка и големият брой сигнали, не следва да се приема, че определят като по-адекватна бързата реакция от страна на компетентните да издават предписания за карантиниране органи. Принципът на законност, прогласен в чл. 4 от АПК, изисква актовете да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, като субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. От друга страна, принципът на съразмерност (чл. 6, ал. 2 от АПК) поставя като изискване административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава“. Казусът с полицая е единственият, но е много показателен.
Друг съществен казус, по който масово съдилищата отменят предписания на РЗИ, е свързан с прословутите PCR тестове. Оказа се, че много хора веднъж изследвани са дали положителен тест и са били карантиринари за 14 дни, но междувременно вторият им тест е бил отрицателен. Независимо от това РЗИ незнайно по какви критерии приема за меродавен само първия им тест и им налага карантина. Жена спечели дело срещу столичното РЗИ заради наложената й 14-дневна изолация след първи положителен тест за коронавирус и въпреки втори с отрицателен резултат. Административният съд в София е отменил санкцията. Един от основните мотиви в решението на съда е, че има два различни теста. И съответно РЗИ е бил длъжен да извърши трети тест, за да се провери кой от двата резултата е достоверен.
Фен на Григор Димитров пък бе глобен и поставен под карантина заради снимка с тенисиста, докато беше през лятото в Хасково. Няколко дни по-късно самият Григор обяви в социалните мрежи, че е заразен с новия коронавирус. Това не убягнало на инспекторите от РЗИ и те сгащили мъжа, който гордо позирал с Гришо в Instagram. Наложили му глоба, че не се е поставил в изолация и го накарали да остане под карантина 14 дни. Мъжът завежда дело и съдът в Хасково е приел, че актът на РЗИ е незаконосъобразен, защото неправилно административният орган издал предписанието за карантина, без да уточни с кого, положителен на COVID-19, жалбоподателят бил контактен, каквито били изискванията на Заповед №РД-01-333/12.06.2020 г. Само можело да се гадае, че това бил известният български тенисист Григор Димитров, с когото мъжът се снимал на 16 юни 2020 г. и бил в известна близост с него не повече от 20 секунди в Хасково.
Шест дни по-късно тенисистът Димитров обявил, че е заразен с коронавирус. Според съда не било установено, че по това време – 16 юли 2020 г., Григор Димитров бил положителен на COVID-19, след като той нямал проба за коронавирус в България, което било публично известно. Съдът е възприел и тезата на оспорващия, който смята, че в случая били нарушени основни негови конституционни права, както и принципите на административния процес равнопоставеност, последователност и предвидимост. Счита, че непосочването в предписанието на заразените или болните от заразна болест, създава предпоставка за административен произвол. Освен че санкцията на мъжа е отменена, от съда са осъдили РЗИ да заплати 510 лева разноски по делото.
