След като в първа част от историята Ви запознахме с подробности около това колко време не са изпълнени ангажименти, касаещи живота на онкоболните в България, продължаваме с подробностите относно все още нереализираните планове къде ще бъде циклотронът и при какви условия ще работи.
Инвестиционният проект по отношение на циклотрона е за изграждане и експлоатация на нова лаборатория "Национален циклотронен център" към Иинститута за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИАИЯЕ) при БАН за производство на краткоживущи радиоизотопи и радиофармацевтици за позитронно-емисионна компютърна томография (PET/CT) и еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT/CT) за употреба в клиничната практика и за научно-изследователска, развойна и образователна дейност в областта на радиофармацията, образната диагностика, физиката, химията, науките за живота, материалознанието. PET/CT и SPECT/CT са утвърдени методи за образна диагностика в нуклеарната медицина, които се използват за: - изследване на функциите и метаболизма на човешките органи;
- локализиране на злокачествени туморни образувания и проследяване на тяхното развитие;
- определяне на ефективността на въздействие на химиотерапевтичните агенти при туморни заболявания;
- откриване на огнища на инфекция и възпаление в човешкия организъм;
- неинвазивни кардиологични изследвания;
- изследвания на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и др.
В рамките на производствената си програма "Националният циклотронен център" ще произвежда радиофармацевтици базирани на Флуор 18, като флуордеоксиглюкоза, за доставка до PET/CT центровете в страната и региона. В рамките на научно-изследователската, развойна и образователна дейност на центъра ще се произвеждат и използват и други краткоживущи радионуклиди, в малки количества, за лабораторни цели. В дългосрочен план центърът има за цел разработените в него радиофармaцевтици да преминат клинични изпитания и да навлязат в медицинската практика.
Националният циклотронен център ще бъде изграден в "Научен комплекс 2" на БАН (бул. „Цариградско шосе“ № 72 в София). Той ще бъде строеж от първа категория, ІV-ти клас на значимост по отношение на сеизмична устойчивост поради чувствителния характер на оборудването.
Имотът е собственост на БАН, предоставен с решение на Министерския съвет за изграждане на Атомен център, към който от самото начало е предвидено изграждане на ускорителна лаборатория с циклотрон. Застроената му площ ще е 3000 квадратни метра, а разгънатата – 6000 кв. метра. Близо е до сградите, ползвани от Института по ядрена енергетика.
Достъпът до обекта ще бъде затворен за граждани заради физическата му защита като ядрено съоръжение. Там ще работят около 20 учени. Инвестиционният проект за лабораторията по решение на РИОСВ – София, не подлежи на ОВОС.
България не е инвестирала в нова инфраструктура за експериментални изследвания в областта на ядрената физика и приложните ядрени технологии в продължение на близо 60 години - от изграждането на първия ядрен изследователски реактор в края на 50-те години на миналия век. Местното производство на радиоизотопи за медицината и промишлеността е прекратено със спирането на изследователския реактор в края на 80-те години, се сочи в проектната документация.
България все още е една от малкото източноевропейски страни без национална циклотронна лаборатория за приложни изследвания, производство на радиоизотопи и радиофармацевтици и практическо обучение на кадри по радиохимия, радиофармация, физика на ускорителите, ядрена физика и радиационна безопасност за работа в нуклеарната медицина и индустрията. Забавеното частично извеждане от експлоатация и реконструкцията на изследователския реактор налагат търсене на други възможности за запазване и развитие на експерименталните ядрени изследвания в страната.
Очакваният срок за изграждане на циклотронния център е 24 месеца заедно с подготовката на площадка. Програмата на циклотронния център за производство на радиоизотопи се очаква да продължи около 20-25 години. Съществуващите данни от експлоатацията на циклотрони от фамилията TR показват, че експлоатационният живот на този тип циклотрони може да се удължи до над 30 години. Научно-изследователската и развойна програма на циклотронния център се очаква да продължи около 30-35 години.
Циклотронът ще бъде демонтиран заедно с активираните системи и компоненти от бункера около 40 години след въвеждането им в експлоатация. Необходимата продължителност на живота на сградата е поне 50 години.
Специално е отношението към отпадъците. Твърдите отпадъци от производствените процеси ще се събират от горещите клетки един ден след края на радиофармацевтичното производство. Те са предимно касети за модули за синтез, парчета пластмасови тръбички с обща дължина около един метър и няколко микро-колони, флакони и филтри. Всички те се поставят в специален оловен контейнер в производствената зона за по-нататъшно разпадане на остатъчната радиоактивност. Веднъж седмично съдържанието на контейнера се прехвърля в по-голям оловен контейнер в зоната за съхранение на радиоактивни отпадъци в обекта и се съхранява там, докато бъде предадено на оторизирана организация за управление на радиоактивни отпадъци.
Всички течни отпадъци (до 100 mL на ден) се събират в стъклени контейнери зад оловна защита и се съхраняват в зоната за съхранение на радиоактивни отпадъци, докато не бъдат предадени на оторизираната организация. Ще има специализираната канализационна система за събиране на потенциално замърсени с радионуклиди отпадъчни води от лабораторно оборудване, санитарни пропускници, аварийни душове, охлаждащи системи на циклотрона и др. В специализираната канализационна система отпадъчните води се събират в два или повече резервоара, редуващи се до запълване. Събраната вода остава в един от резервоарите, докато съдържащите се в нея радионуклиди се разпаднат в достатъчна степен. След това водата се изследва и при отсъствие на радионуклиди се зауства в обикновената канализационна система.
Производствената дейност на центъра ще се осъществява през нощта от ограничен кръг лица, при строго спазване на всички правила за радиационна безопасност, което ограничава значително рисковете за персонала, работещ в съоръжението, който не е ангажиран пряко в производството на радиоизотопи и радиофармацевтици.
Намерението Института е обектът да не разчита на централизирано топлоснабдяване и да се климатизира с възобновяеми енергийни източници на топлоенергия и с отпадната топлина от сградните инсталации и инсталираното оборудване.
СНИМКИ: ИЯИЯЕ (Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика)
