Над две години и седем месеца отне на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) да подготви поръчка за проектиране на сграда за циклотрона TR2. При доставката му през януари 2016 година уредът беше представен като ускорителя с най-добри параметри на Балканите, като най-големия научен проект на България.
Предназначението на скъпата апаратура е да произвежда PET и SPECT-изотопи за лечение на онкоболни пациенти и така да спести милиони на данъкоплатците. И най-вече на самите болни, по-голямата част от които сами финансират доставката им от чужбина, струваща хиляди левове. При въвеждането му експлоатация циклотронът трябва да произвежда изотопи за около 18 000 пациента годишно, а цената му трябва да падне 2-3 до 4 пъти.
Доставката беше осъществена от фирма "Циклотрон инженеринг" ООД по договор за 4 711 000 долара без ДДС. В български лева по курса на деня, в който е доставена – 12 януари 2016 година, и с начислен ДДС сумата възлиза на над 10 млн. лева.
Тогава шефът на Института доц. д-р Димитър Тонев пред медиите заяви, че до края на годината (2016) очаква да е готов строежът с бункер, в който да бъде монтиран циклотронът, от 2017-та да започне работа. А дотогава уредът щеше да бъде държан в санитарната зона на изследователския реактор, който от 89-та година не работи.
Към онзи момент образователното министерство бе предоставило 1 млн. лева за започване на строителството.
Обещанието на доц. д-р Тонев обаче се оказва, че няма нищо общо с реалността. За сградата и до днес няма проект. Неговото изготвяне тепърва предстои. Той ще е в три фази. Първа - допълнителни предварителни проучвания. Втора – изработване на инвестиционен, технически и работен проект. И трета – авторски надзор.
Прогнозната стойност на поръчката е 780 000 лева без ДДС (936 000 лв. с ДДС). Като се има предвид, че срокът за проектирането е до 36 седмици (девет месеца), а поръчката сега стартира, може да очакваме, че догодина по това време проектът ще е готов.
Преди това Институтът по ядрена енергетика не може да обяви поръчка за строителство, което ще отнеме поне две години. Излиза, че в най-добрия случай, без изобщо никакви обжалвания, циклотронът ще заработи не по-рано от 2021 година. Това ще е фатална загуба за държавата и пациентите с онкологични заболявания, които още дълго време ще продължат да си плащат за доставка и лечение с изотопи от чужбина с чартърни полети. Остават под въпрос договорените срокове за гаранционна поддръжка, защото гаранционният срок според договора е не повече от 32 месеца от подписването на приемо-предавателния протокол.
Договорът между страните заслужава специално внимание Възложителят не е изпълнил основното си задължение по него - подготовка за доставката на скъпото и така нужно на българския народ съоръжение – да изгради циклотронния център. За отбелязване е, че това не касае контрагента. Той си е изпълнил неговото по договора в основни линии - в срок до 2 години да достави циклотрона. Негов ангажимент е да го изработи (б. а. - в случая да го поръча), да го монтира, да го въведе в експлоатация, да обучи четирима оператори и двама инженери по поддръжката и да го обслужва гаранционно 2 години и половина. Контрагентът е поръчал, платил, получил и транспортирал машината до Института в София.
Какво е трябвало да изпълни възложителят?
Според договора, подписан на 8.10.2014 година, Институтът по ядрена енергетика е бил длъжен да завърши изграждането на помещенията, в които да се монтира циклотронът, и да представи на изпълнителя разрешение за ползването им най-късно до изтичане на 17 месеца от сключването на контракта. Тоест, помещенията е трябвало да са готови точно когато ускорителят е бил посрещнат тържествено с церемония в началото на 2016-та. Вместо това се е преминава към изпълнение на резервната клауза.
При невъзможност вещта да бъде доставена в предвидените за целта помещения поради незавършване на строителните работи и/или неполучено разрешение за ползването им, възложителят се задължава да укаже на изпълнителя друго подходящо помещение в София, където машината ще се съхранява от възложителя за негова сметка и риск до изграждане на подходящите помещения и получаване на разрешение за тяхното ползване. При закъснение изпълнителят се задължава да монтира вещта в срок 5 месеца от датата, на която получи писмено уведомление от възложителя за готовността на помещението, придружено с влязло в сила разрешение за ползването му. След това по договор трябва да бъдат извършени и тестове за съответствие.
Изпълнителят на доставката е избран с пряко договаряне.
Първата поръчка за ускорителя, обявена през 2013 година, е прекратена, защото единственият класиран участник - Обединение "Циклотрон Инженеринг", е предложило оферта от 5 980 000 американски долара без ДДС – цена, която е по-висока от финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Средствата за обществената поръчка са осигурени чрез безвъзмездна финансова помощ от АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и от Battelle Energy Alliance, LLC (САЩ) и са на обща стойност 5 000 000 USD. Последвала е покана към единствения участник, подал оферта и той е свалил цената на 4 711 000 долара.
Ръководството на института не е осигурило публичен достъп до протоколите от първата процедура, а от обяснението за втората не става ясно дали "Циклотрон инженеринг" е единственият кандидат или единственият допуснат до отваряне на оферта.
Справка в Търговския регистър сочи, че обединението е превърнато във фирма "Циклотрон инженеринг" ООД един ден преди да му възложат поръчката. След 8 дни вече е сключен договорът. Съдружници в него с 99% са фирмите "Молекюлар Солушънс България" ЕООД и "ПСГ" АД – с 1%. Управители са Томислав Занев и Мартин Савов.
От своя страна "Молекюлар Солушънс България" е еднолична собственост на "Теракс Инвестмънт груп" АД с управител Христо Михайлов, в която допреди 2017-та са били Занев и Савов. Представители на "Теракс Инвестмънт груп" са Петър Балчев, Христо Михайлов и "Корект финанс" ЕООД – еднолична собственост на Христо Михайлов.
СНИМКИ: ИАИЯЕ
Очаквайте втората част от историята по-късно днес (5 август)
