Да се създаде рейтингова система на болниците, която да отразява колко ефективна е дейността им, да оценява въвеждането на нови технологии и добри практики, оценката на пациентите от оказаната им медицинска грижа и изразходваните ресурси. Това предлага здравното министерство в проект на Национална здравна стратегия до 2030 година, пише 24 часа. Рейтингът ще ориентира пациентите кои болници са добри за техните заболявания, за да могат да избират.
Според системата и НЗОК ще решава дали да сключи договор с конкретна болница, или не. Така най-накрая в България може да бъде въведена система за заплащане на болничната дейност, основана на резултат. Сред основните приоритети, залегнали в стратегията, са: насочване на усилия и средства в доболничната помощ, за да се подобри грижата за пациентите в най-ранен етап и да се облекчи болничната помощ; по-добро заплащане за медиците, но и насърчаване на непрекъснатото обучение, засилване употребата на генерични и биоподобни лекарства, подобряване на капацитета за откриване на донори на органи, повишаване качеството на психиатричната помощ и грижата за хората с хронични заболявания.
Предвижда се промяна на здравноосигурителния модел - ще стане двустълбов с включване на частни конкуренти на здравната каса. “Иницииране на обществен дебат за промяна на здравноосигурителния модел чрез въвеждане на форми на конкуренция между НЗОК и застрахователи”, е една от мерките, набелязани от МЗ. Подобни дебати вече бяха водени през 2018-а и 2019 г. от предишния здравен министър Кирил Ананиев, но обществен консенсус не бе постигнат. България остава държавата с най-високи директни плащания от джоба, а разходите за здраве на глава от населението, които са 1311 евро, са четвъртите най-ниски в ЕС. Висока остава и смъртността, която през 2019 г. е била 15,5 промила при 10,3 промила за ЕС. Основните причини за нея остават болестите на органите на кръвообращението и туморните образувания. 80% от смъртните случаи в България се падат именно на такива болести, като почти 65% са от болести на органите на кръвообращението - а отдавна вече е доказано, че например коронавирусът удря много често сърдечно-съдовата система!
За първи път детската смъртност е 5,65%, което е най-ниското ниво в историята на България. Въпреки това то остава по-високо от средното за ЕС – 3,7 промила. Тенденцията за неравномерното разпределение на медицински специалисти се запазва и през 2019 г. Въпреки че осигуреността от медицински сестри е малка, тази от лекари е над средната за ЕС – 42,6 на 10 000 население е у нас, а в Европа – 35,1. Остава висока и средната възраст на медиците, но има спад в емигриращите. Нарушена е обаче координацията между спешната, доболничната и болничната помощ. Повече средства за заплати на медиците, а общините да осигуряват стипендия по време на обучението, ведомствено жилище, възможност за записване в детска градина или училище за семейства с деца, да съдействат при започване на работа на съпруга/съпругата и др., предлага здравното министерство срещу дефицита на лекари. За да могат да се водят правилни и успешни политики за осигуряване на необходимите медицински специалисти, трябва да се въведе единна информационна система за регистрация на работещите в здравеопазването. Освен като брой стратегията насочва вниманието и към подобряване на квалификацията на медиците. Продължаващото обучение трябва да стане норма в трудовия живот, което да се изисква от самия работодател, който пък е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване на квалификацията им.
България е сред страните в ЕС с най-малко лични лекари на човек от населението. Ако през 2018 г. на едно джипи са се падали 1690 здравноосигурени, то през 2019 г. те са 1718, което показва, че броят им намалява. “В същото време липсата на адекватни финансови стимули за участие в дейностите по промоция на здравето и превенция на заболяванията, както и голямата натовареност с несвойствени административни дейности, водят до несъответствия между извършваната дейност и изискванията за гарантиране на достъп до качествена първична медицинска помощ”, посочват от МЗ. Затова предлагат да се разкрият специализирани центрове за профилактика, диагностика, лечение, проследяване и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания на едно място. Така ще се гарантира непрекъсната медицинска помощ, ще се повиши качеството на живот на болния и ще се намали нуждата от прием в болница. За целта може да се ползват много малки и неефективни болници, които да бъдат преустроени с легла за наблюдение и лечение до 48 часа. В някои от тях може да се правят и по-леки операции, като повишаването на процента на амбулаторната хирургия - дори само до 30% ще спести около 2 млн. леглодни годишно и ще позволи на пациентите да се възстановяват у дома, аргументират се от МЗ.
Именно големият брой болници, неравномерното им разпределение и непрекъснатият ръст на разходите за лечение в са другите проблеми, които засяга стратегията. Имаме 5,2 болници на 100 000 жители при 2,9 средно за ЕС, като у нас преобладават тези за активно лечение за сметка на тези за дългосрочна грижа. Сред мерките за регулиране на болничния сектор е да се осигури приложението на Националната здравна карта, каквото към момента липсва. За подобряването на качеството на услугите се предлага разработването на показатели за изпълнение, които редовно да се наблюдават и оповестяват. Електронното здравеопазване е в основата на изпълнението на целите на стратегията, една от които е именно развитието му. Останалите са: създаване на национална електронна имунизационна система за определяне на населението в риск от ваксинопредотвратими заболявания и ефективно насочване на ресурси за постигане на висок имунизационен обхват. Развитие на системата за ТЕЛК, която “да следва европейския принцип за рехaбилитация, интеграция и връщане на пазара на труда на хората с хронични заболявания, вместо инвалидна пенсия.
