Диабетът е метаболитно хронично състояние, което се нуждае от непрекъснати медицински грижи и наблюдение, за да се избегнат остри усложнения и да се намали рискът от дългосрочни усложнения. Това е социално значимо състояние поради широкото си разпространение. Признат е за един от най-значимите здравни проблеми в световен мащаб.
Хората с диабет тип 1 се нуждаят от ежедневно инсулиново лечение, редовно проследяване на кръвната захар и здравословен начин на живот, за да управляват ефективно състоянието си. Традиционното използване на глюкозни ленти и глюкомер може да бъде неудобно и болезнено за пациентите, особено при децата. Днес вече съществува модерен и много по-добър начин за проследяване и управление на диабета, чрез революционни технологи, като системите за непрекъснат мониторинг на глюкозата (CGM). Те позволяват на хората с диабет да водят напълно нормален начин на живот.
Диабетът може да бъде контролиран в опит да се предотвратят сериозни върхове и спадове.
Системите за непрекъснат мониторинг на глюкозата предоставят постоянна информация за нивата на глюкозата в кръвта на пациента. Те използват сензори, поставени под кожата, които автоматично измерват нивата на глюкоза и предават данните към устройство за отчитане. Този тип мониторинг позволява на диабетиците да следят тенденциите в глюкозата и да реагират своевременно, като променят дозата на инсулина или приемат необходимите действия за контрол на състоянието си. Системите също така предупреждават пациентите за високи или ниски нива на глюкоза, което може да предотврати развитието на опасни състояния като хипергликемия или хипогликемия.
Основните ползи за хората с диабет при използването на CGM са: наблюдение на тенденциите в глюкозата 24 ч. в денонощието, предотвратяване на хипо- и хипергликемия, подобрено качество на живота, подкрепа за вземане на по-информирани решения относно хранене, физическо натоварване, пътуване и др.
Тези системи се развиват непрекъснато, като предоставят по-малки и по-удобни устройства, лесни за носене и незабележими. Предоставят по-точни данни, които мога да се свързват с други информационни устройства и платформи. Това позволява анализ и обработка на данни за различен период от време, предоставяйки ценни прогнози и препоръки за управление на глюкозата.
Тези технологии все могат да се възприемат като сравнително скъпи от мнозина пациенти. Цената на сензорите и устройствата за мониторинг може да бъде финансова тежест за диабетиците и техните семейства. За щастие от 2021 г. тези системи, вече се реимбурсират в България от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК)- „Изисквания на НЗОК за предписване на медицински изделия за приложение с инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата при захарен диабет тип 1 в извънболничната помощ“. На сайта на НЗОК е публикуван списък на одобрените сензори – 7 вида модела системи (глюкозен сензор и трансмитер). https://www.nhif.bg/bg/online/answers/64
Въпреки, че Националната здравна каса предоставя безплатно тези системи за пациентите с диабет тип 1, те трябва задължително да отговарят на няколко критерия. При отговаряне на критериите за реимбурсация на сензори за продължително глюкозно мониториране, пациентът следва да се свърже със специализирана комисия към лечебно заведение по избор и да се яви пред нея с подготвените изследвания и документация.
За съжаление тук се сблъскваме с няколко предизвикателства.
- Липса на достатъчна информация за процеса и документите, които пациента следва да подготви.
- Ограничен достъп до специализираните комисии, тъй като за пациенти над 18-годишна възраст в България те са само три в София и Варна, а за деца са общо 5 – в София, Пловдив, Варна и Плевен.
- Бюрокрация и затруднение при подготовката на цялата необходима документация от пациента.
Реимбурсацията от страна на здравната система е положителна стъпка напред, така се облекчава финансовата натовареност и прави технологията по-достъпна за повече хора.
У нас обаче все още има недостатъчна информацията за този процес. В момента, процесът на получаване на реимбурсация за системи за мониторинг е сложен и бюрократичен. Много диабетици се сблъскват с предизвикателства при събирането на необходимата документация и попълването на нужните формуляри. Прилагането на по-ясни и опростени процедури за реимбурсация, както и предоставяне на по-добра информация на пациентите, би помогнало да се преодолеят тези предизвикателства.
