Ракът на белия дроб е главна причина за смърт както при мъжете, така и при жените. Повече хора умират от рак на белия дроб, отколкото от рак на дебелото черво, на гърдата и рак на простатата, взети заедно. В България това е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените.
В глобален мащаб ракът на белия дроб е водеща причина за смъртност, породена от рак. При мъжете това е най-често срещаната причина за смърт, породена от рак, като след това се нареждат ракът на простатата, колоректалният рак, рак на стомаха и рак на черния дроб, а при жените - втората най-често срещана причина за смърт. (През последните 30 години случаите на рак на белия дроб при жените са нараснали с 600%.)
Днес заболяването вече не се свързва само и единствено с тютюнопушенето, а се разглежда като комплексно заболяване или съвкупност от заболявания, които могат да бъдат предизвикани от различни генетични изменения. Около 25% от случаите на белодробен рак се появяват и при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Заболяването може да се диференцира в два основни типа: недребноклетъчен рак на бял дроб (най-често срещан) и дребноклетъчен рак на бял дроб. Недребноклетъчният рак на белия дроб обединява няколко хистологични типа: плоскоклетъчен, едроклетъчен и аденокарцином. Те имат сходни механизми на протичане и съответно сходно лечение. Възможностите за избор на терапия зависят от стадия, в който се намира туморът.
Молекулярно изследване при недребноклетъчен карцином на бял дроб
Неминуемо, по-голямата част от типовете лечение са предназначени за „средностатистическия пациент“ и следователно не сe прилагат успешно при всички. Молекулярното изследване при пациенти с рак на белия дроб, от своя страна, изследва за наличие на молекулярни биомаркери, които могат да разкрият причината за възникването на заболяването и на тази база да се пристъпи към персонализирана терапия. Към момента се изследват 3 биомаркера – EGFR, ALK и ROS1 и това са най-важните изследвания, които трябва да бъдат направени на пациента.
В 12-17% от случаите се откриват изменения в гена EGFR
В 3-5% от случаите има изменения в гена ALK
В 1-2% от случаите се установяват изменения в ROS1
След като генетичният профил на тумора бива определен, лекарите имат възможност да назначат по-ефикасно и подходящо за пациента лечение. Индивидуализираното лечение дава по-добра прогноза за изхода от заболяването. Не на последно място, то има способността да намали разходите, свързани с терапевтичното лечение; чрез използването на конкретно знание за генетични профили, целящи специфични молекули, се избягва рискът от „проба-грешка“, което обикновено повишава разходите за лечение.
Как се прави молекулярното изследване
Молекулярното изследване започва с вземане на достатъчно количество тъканна проба от тумора, т.нар. биопсия.
По-добрият вариант е от първата биопсия да остане достатъчно тъканна проба - в противен случай може да се наложи втора биопсия. Туморната тъкан се изследва за наличие на всички съответни биомаркери, които биха могли да предизвикат нарастване на тумора.
Ако не бъдат изследвани всички биомаркери, това може да ограничи възможностите за лечение. Изследванията за определяне наличието на биомаркери, свързани с рак, се извършват в специализирани лаборатории, като лекарят получава резултатите в рамките на 1-2 седмици.
Рискови фактори
- Вероятността човек да развие рак на бял дроб в рамките на живота си е около 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при жените. Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са:
- Пушене на цигари или пури
- Излагане на вторичен тютюнев дим, радон, азбест, арсен или други канцерогенни агенти
- Предишна лъчетерапия на белия дроб
- Замърсяване на въздуха
- Лична или фамилна анамнеза от белодробен рак
Симптоми на заболяването
Могат да минат години, преди да се изявят основните симптоми на рака на белия дроб. Често те се бъркат с признаците на далеч по-безобидни състояния. Симптомите нерядко се появяват, когато заболяването е вече в напреднал стадий и лечението е с ограничени възможности и цели само удължаване живота на пациента.
Симптоми от страна на гръдния кош и дихателната система:
- тютюнджийска“ кашлица, която става все по-упорита и силна
- кашлица, която не е свързана с пушене и продължава повече от две седмици
- повтарящи се бронхити и пневмонии
- промяна в цвета и обема на храчките
- кръвохрачене
- хриптене, свирене на гърдите и затруднено дишане
- продължителна болка в гърдите, рамото или гърба, несвързана с кашлицата
Симптоми на белодробен рак, характерни за разпространение на процеса в околните лимфни възли, освен изброените по-горе, са и:
- постоянна болка в гръдния кош със или без кашлица;
- затруднения в гълтането
- затруднения в дишането
- загуба на гласа или дрезгав глас
