Здравният министър Кирил Ананиев, който скоро ще стане принципал на досегашната правителствена болница (болница "Лозенец" и следва да я прехвърли на Софийския университет, съгласно гласуваните днес (1 февруари) от парламента промени в закона за лечебните заведения, не е притеснен от дълговете на болница, нито от опасенията, че ще се стигне до загуба на учебна база за студентите или фалит на здравното заведение.
Към 31 ноември 2018 г. правителствена болница имала просрочени задължения от 36 млн. лв. и за уреждането им през декември Министерският съвет отпуснал 23 млн. лв., благодарение на което ръководството на болницата и кредиторите стигнали до добър погасителен план за бъдещи разплащания на останалите 13 млн. лв., съобщи пред журналисти в кулоарите на парламента министър Ананиев. По повод изразените опасения от страна на ръководството на Софийския университет, че няма да може да се справи с издръжката на болницата, Ананиев категорично заяви, че Софийският университет няма да се занимава с издръжката на болницата.
"Болницата си е самостоятелно юридическо лице, лечебно заведение, което ще стане търговско дружество и по всички правила, както действат всички останали лечебни заведения, търговски дружества и си обслужват задълженията от дейността, така и това лечебно заведение ще си издължи сумите, които дължи на кредиторите", каза той. Според него няма причина за напрежение в академичното ръководство на университета. „Аз съм убеден и съм сигурен, че не трябва да се заделят средства от обучение на студентите, т.е. от таксата, която плащат те и субсидията, която дава държавата, за покриване на дълговете на болниците", заяви Ананиев.
Министърът изрази категорично несъгласие с опасенията, че ще се стигне до фалит и разпродаване на имуществото на болницата. "Аз имам над 60 болници, от които поне половината имат дългове и си ги разсрочват и разплащат – въпрос на добро управление и мениджмънт", подчерта той.
Идеята за промяната в статута на болницата е след като държавата в лицето на здравния министър стане едноличен собственик на капитала на болницата, той да я предостави за управление на Софийския университет, т.е. цялата научна и клинична база, която има болница „Лозенец“ ще се използва за обучение на студентите, подчерта още Ананиев. Той съобщи, че вчера е провел среща с ректора на Софийския университет, на която са се договорили, че заедно ще подготвят и представят на академичното ръководство проект на договора, който ще регламентира взаимоотношенията между министъра на здравеопазването и университета, „за да не съществуват тези опасения, че едва ли не Софийският университет ще стане заложник на болница Лозенец“.
Вижданията на финансовия министър
Дали правителството ще доразплати натрупани от някого просрочени задължения на болницата, според финансовия министър Владислав Горанов първо трябва да се се направи анализ защо и как функционира това лечебно заведение, на какви основания се предоставя допълнителна субсидия и след това ще се преценява. "Ако няма устойчив модел за финансиране на тази болница, тя трудно ще продължи да функционира в сегашния си вид. Ако се предоставят извън правилата, по които функционира здравната система допълнителни средства на едно лечебно заведение, то това трябва да е разписано ясно и конкретно по каква причина се прави", категоричен е той и посочи за пример ВМА, за която се предоставят средства от бюджета на Министерството на отбраната заради контингента, който обслужва и функциите, които изпълнява с оглед на членството на България в НАТО.
Според министър Горанов би могло да се прави извънредно финансиране за болница "Лозенец" само след като се прецени има ли тя особен и специален статут и след като се остойности колко струва този особен и специален статут. "Ако тя е клинична база, нормално търговско дружество, което извършва медицински услуги по договор с НЗОК, тя ще продължи да функционира на базата на изработеното по договор със здравно-осигурителната каса. Ако университетът прецени, че от таксите, които събира за обучение и средствата, които получава от държавния бюджет за обучение по медицинските специалности следва да извършва някакви допълнителни трансфери от бюджета си към тази болница, финансирайки това, че тя е клинична база за обучение и бидейки среда за обучение, то вероятно това е преценка, която трябва да направи университетът“, коментира още Горанов.
"Нека гледаме на това лечебно заведение като всяко друго лечебно заведение. Ако на него не са възложени специални функции по закон, то трябва да се финансира така както всички лечебни заведения със средства от НЗОК и със собствени приходи, които формира от медицински услуги", категоричен е финансовият министър. „Ако законодателят прецени, че то трябва да има специални функции, защото, видите ли трябва да обслужва специален контингент, това трябва да намери место в нормативната уредба и ясно да бъде разписано за какво се предоставят допълнителни средства. В противен случай възниква въпросът защо не се финансира по специален ред например болницата „Пирогов“, добави Горанов.
