"Преразходът в бюджета на НЗОК за болници расте. Очаквахме преразход между 60 и 80 милиона лева, сега със сигурност той е над 100 милиона лева, само за болниците", каза д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК, след среща с Българския лекарски съюз, предаде Стандарт нюз.
„По всякакъв начин ще се постараем, където могат да се спестят, ги насочваме към здравноосигурителната помощ. В болничната помощ разходите са доста сериозни. В рамките на бюджета, над 100 млн. лв. няма да стигнат. На 23 или 24 септември ще има Надзорен съвет, където ще се отблокира резервът, и към 15 октомври ще имаме реална картина. Целият резерв е 269 милиона лева. Болниците са разписали договори за бюджет за 10 месеца, затова последните месеци са нулеви", посочи д-р Тодорова.
На днешната среща са положени основите за разговори за Националния рамков договор за 2014 година. Следващата седмица се сформират екипите и графика за преговори.
"Нищо не може да се направи за тези 1.4 милиарда лева, които бяха прехвърлени от бюджета на НЗОК в държавния бюджет", каза Тодорова.
„Няма ги - не е мой проблем. Този, който е гласувал промяна в текстовете на закона, и е решил здравните вноски в продължение на 10 години на хората, да отговаря пред съвестта си и пред Прокуратурата. Изведнъж в 2010 година - сметката е нулева", посочи д-р Тодорова.
„Българският парламент гласува да открадне едни пари от всеки един от нас. Парите са изхарчени. Доколкото чувам, са изхарчени за пътища и т.н. Но парите за здраве да се ползват за такива неща, за да се покрие 1 км асфалт, да умрат 20 души. Но българското общество търпи това. Тези пари са дължими от държавата на населението. Каквото и да им коства, трябва да се намери начин тези пари да се върнат на хората", добави д-р Цветан Райчинов, председател на Български лекарски съюз.
„Преразходът в лекарствата в извънболничната помощ ще ги компенсираме с икономиите", каза д-р Тодорова. Тя обясни, че преразходът в лекарствата за онкоболни са към болничната помощ.
"В никакъв случай няма да оставим декември неплатен за болниците", допълни Тодорова. По думите на д-р Тодорова, проблемът е болничната помощ с онколекарствата.
„Бюджетът е разпределен за 10 месеца. Бюджетът на НЗОК е 2.69 млрд. лв. По закон, 10% се отделят за оперативен резерв – 269 млн. лв. Предишния път, когато бях управител на НЗОК, никой не ни позволяваше предварително да разпределяме резерва. Разпределят се парите минус 269 млн. лв. за 12 месеца. Когато се установи, че има преразходи, се взимат 269 млн. лв. Сега бюджетът в последните години бюджетът е разпределен за 10 месеца. Тези 269 млн. лв. са оставени за последните 2 месеца. Не разбирам гимнастиката чисто математически. Оказва се, че този резерв не стига. Тези 108 млн. лв., които са по сметката на НЗОК, не можем да ги ползваме, защото това означава актуализация на бюджета, респективно актуализация на държавния бюджет. Оттук се надхвърлят допустимите 2% процента, наложени от Европейския съюз. Разрешат ли ни да ги ползваме, ще ни бие Европа. Сега търсим варианти", обясни д-р Тодорова.
"Аз съм против такова администриране на бюджет, каквото заварвам в НЗОК. Не можем да вкараме медицината в релси, каквато методика заварвам", добави д-р Тодорова.
„Към 15 октомври ще разплатим и надлимитните дейности и всичко към болниците за третото тримесечие. Тогава ще видим колко пари ще останат и колко ще е реалният недостиг", посочи тя.
„По предварителни наши изчисления, това, което остава за реално съществуващи пари, са около 65% средно месечно за болниците. Това е горе-долу надлимитната дейност. Един от вариантите е - разплащаме тези пари по месеци и този недостиг от 30% да го изплатим със следващия бюджет, но тези пари да са предварително планирани и те да не изяждат бюджета за следващата година – тези 108 млн. лв. така или иначе са налични. По този начин, няма да се прави актуализация на тазгодишния бюджет. Дали ще бъде възприет този вариант зависи от институциите. Това е един вариант. Не е необходимо да се нагнетява напрежение. Не са чак толкова страшни нещата. Дейността е динамична", каза още д-р Тодорова.
Д-р Цветан Райчинов, председател на Български лекарски съюз, обясни, че БЛС очаква от Националния рамков договор за 2014 година най-малко това, което беше договаряно миналата година.
„Договарянето миналата година, по вина на д-р Цеков, не се случи. Дано тази година се случи. Според държавата, нашите деца са половин хора. Искаме държавата да плаща пълната осигуровка на децата. Методиката, независимо дали ще бъде променен законът, ще бъде съгласувана между двете институции", каза още д-р Райчинов.
