9 от 10 лекари в България заминават за чужбина. Сметката е дело на Българския лекарски съюз и е направена на следната база - лекарите, които годишно напускат България, се равняват на 90% от студентите, завършващи медицина.
Докторите у нас застаряват - повече от половината са над 55 години, а 30 процента са надскочили 60-те. Данните са на Българския лекарски съюз и са цитирани в последния доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на страната ни. Заключенията по отношение на здравната и социалната политика, както и на пазара на труда остават тежки, а от страната ни се очаква да предприеме стъпки за отстраняване на натрупаните проблеми, пише в. "Сега".
В доклада се посочва и огромният недостиг на медицински сестри, което заедно с липсата на лекари създава сериозни проблеми в регионите и по направления. Според ЕК публичните разходи за здравеопазване остават много ниски и покриват едва 51,6% от общите разходи за здраве при средно за ЕС 76,2%. Това води до нисък достъп до здравеопазване - само 88% от населението е обхванато от общественото здравно осигуряване (при ромите процентът е едва 45 на сто), което "компрометира ефикасността на системата", се казва в доклада на ЕК.
Според лекарския съюз причините за огромния брой напускащи страната медици са "липсата за възможност за кариерно израстване, неясните правила и затруднение при специализация, невъзможността за прилагане на нови технологии и иновативни лечения, непрекъснато променящата се нормативна база, чувството на безперспективност, липсата на достойно заплащане" и дори отрицателното медийно отношение. "Неефективната здравна система може би допринася за едно от най-високите нива на смъртност в България. Продължителността на живота също е сред най-ниските в ЕС", пишат от комисията.
Социална политика и икономика
Ако в миналогодишния доклад критиките към социалната политика у нас бяха по-умерени, тази година тонът е много по-твърд. "Системата за социалните трансфери е ограничена от ниска адекватност и покритие. България има една от най-малко ефективните социални системи в ЕС и едно от най-ниските нива на социални трансфери", коментират от Брюксел. Според анализа критериите за получаване на социални помощи са твърде рестриктивни, което оставя много бедни семейства без подкрепа. Освен това гарантираният минимален доход, по който се определя размерът на различните социални помощи, остава непроменен от 2009 г. насам - той е 65 лв. "Това ерозира капацитета за защита на социалните помощи и води до задълбочаване на неравенството в страната", се посочва в доклада.
Пазарът на труда се подобрява бавно, но структурните проблеми - с младежката и дългосрочната безработица, с огромния брой неактивни хора, остават. 60% от хората без препитание у нас са дългосрочно безработни - над една година. Повечето от тези хора са нискоквалифицирани. От ЕК отбелязват още недостатъчно таргетираните активни политики. Като пример за това се посочва, че едва 4% от дългосрочно безработните са участвали в субсидирана заетост през 2014 г. За първи път тази година се обръща внимание на влиянието на майчинството върху заетостта сред жените. Според данните заетостта сред майките с поне едно малко дете до 6 г. е с 14% по-ниска от тази сред жените без деца, като разликата е по-голяма сред жените, живеещи на село, и сред бедните семейства. Това според доклада се дължи на небалансираното ползване на отпуск от жените и мъжете, както и на липсата на детски градини и ясли.
"Наскоро приетата реформа с финансови стимули за по-ранно връщане на жените на работа може да помогне да се повиши заетостта при тях", пишат от ЕК. От юни влиза реално в сила възможността жените, които изберат да се върнат на работа след 135-ия ден от раждането до навършването на една годинка на детето, да получават от НОИ половината от високоплатеното майчинство.
Рискът от бедност и социално изключване у нас остава най-висок в ЕС и към края на 2015 г. 41.3% от населението е заплашено от бедност (това е ръст от почти един процент спрямо предходната година). За разлика от предишните години, в които обаче показателите за бедност се подобряваха, през 2015 г. те са започнали отново да се влошават. Например след пет години спад през 2015 г. делът на възрастните хора, заплашени от бедност, се е повишил до 31.7%. Бедността при ромите е около четири пъти по-висока, отколкото при останалото население. Това съотношение не е най-лошото в Европа - в Румъния делът на бедните роми е три пъти по-висок, но пък стига до шест пъти в Унгария и Словакия.
За поредна година от ЕК отбелязват, че у нас липсва прозрачен механизъм за образуване на минималните възнаграждения на базата на икономически и социални показатели. "Това създава риск да не може да се установи подходящ баланс между целите да се поддържа заетостта и конкурентоспособността, като в същото време се пази доходът от труд", пишат ЕК.
