"Разликата от досегашните вълни, които преживяхме е в това, че сега имаме доста по-добра организация. Има приет план, няма хаотично приемане на болни. Създадени са ред и организация за настаняването и лечението им. Няма дефицити от лекарства. Има създадена възможност за лечение на пациенти в извънболнично лечение, включително и лекарствено лечение, което е една допълнителна възможност, която в момента се дава." Това заяви служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров по време на събитието "Лекарите, на които вярваме", организирано от "24 часа". Събитието е осъществено с подкрепата на AstraZeneca, Pfizer, Sanofi и други фармацевтични компании. В срещата взеха участие академик Лъчезар Трайков, ректор на Медицински Университет в София, Михаил Околийски - експерт в офиса на Световната здравна организация в България, д-р Ангел Кунчев - главен здравен инспектор, проф. Радка Аргирова - председател на българското дружество по медицинска вирусология професор, д-р Ива Христова директор на Националния център за заразни и паразитни заболявания и др.
По думите на министър Кацаров "огромните проблеми, пред които сме изправени, са свързани с две неща. Проблемът с това, че не можем да преодолеем негативните нагласи към ваксинацията и вторият проблем, който и да искаме в момента не можем да решим, заради това, че няма Народно събрание - да подобрим организацията на здравната система, която се намира в много лошо състояние. Тежко дебалансирана. Това всичко влияе на начина, по който се справяме с COVID кризата."
"Ние ще преживеем тази COVID-19 вълна, но ще си платим цената затова, че не се ваксинираме, че здравната ни система се намира в много лошо състояние. Надявам се тази проточила се политическа криза да приключи в близко бъдеще. Надявам се всички политици да извлекат изводите и да ги използват в бъдещата си работа в НС, за да извършат необходимите промени в организацията на здравната система, която се нуждае незабавно от такива корекции", добави още Кацаров.
Според него, "освен липсата на парламент, пречи и липсата на хоризонт, защото хоризонтът на служебното правителство е 2 месеца. Ние по стечение на обстоятелствата оставаме повече. Що се отнася до това как трябва да се промени здравната система, ще го свържа с темата на вашето дългогодишно събитие, което провеждате за 11-та поредна година „Лекарите, на които вярваме“. Промяната на здравната система може да използва това като мото на бъдещата реформа. Успешната реформа трябва да постави в центъра на тази система пациента – този, който вярва на лекарите", каза още здравният министър.
По думите му, не на последно място трябва да се разгледа и въпросът за собствеността: "Не е правилно министърът на здравеопазването да е собственик на болници. Министърът трябва да се занимава с политиките в здравната система. Трябва да се занимава да пише правилата. Не върви да пишеш правилата и едновременно да си собственик на част от тези, които трябва да ги спазват, защото това те поставя непрекъснато в конфликт на интереси със самия себе си. Разбира се, на последно място, но на първо по важност - поставяйки пациентът в центъра на системата, тя трябва да бъде изградена по такъв начин, че доставчиците на услуги, да са в условия на честна конкуренция помежду си, да се конкурират за избора на потребителя, а потребителят да има възможност не само да избира доставчици, а да има възможност да избира и осигурител. Успешната реформа според мен няма да е възможна докрай и няма да е успешна докрай, ако не се предприеме и най-важната стъпка да се премахне монополът в задължителното здравно осигуряване."
Проблемът с ваксинирането
"Само 24% от медиците в България са ваксинирани с две дози, тогава е трудно да обясниш на гражданите защо трябва да се ваксинират", отбеляза експертът на СЗО Михаил Околийски.
Той коментира, че "България не е най-зле, има страни, които нямат нашия достъп до ваксини. Но сме на последно място в ЕС и до него можеше да не се стига, ако хората на власт бяха чули още миналата година препоръките на СЗО как да стигнат до умовете и сърцата на българите - честен диалог и послания, основани на доказателства".
По думите му, българите "вярват на личните си лекари, а те не бяха въвлечени във ваксинацията. Вместо това бе дадена думата на съмнителни послания, които объркаха хората в страната."
Околийски обърна внимание и на друг тревожен факт, а именно умората на медиците и бърнаута (прегарянето) в гилдията: "Стресът и умората не се изследват, а трябва да се обърне внимание на психичното здраве на медиците."
Прогнози за развитието на пандемията
"Тази пандемия няма да изчезне, а ще премине в едно състояние на отделни места да припламва." Такава е прогнозата на епидемиолога проф. Радка Аргирова. Според нея, "вирусът може да се измени антигенно и ваксините вече да не вършат работа, а може и да се прехвърли към други животни, които да се превърнат в приемници на вируса". Намаляването на заразени или починали не означава, че е отминало и не трябва да ни успокоява. Науката обаче вече не догонва вируса, а се изравнява с него. Пример за това било навременното секвениране на британския щам, "след което той постепенно изчезна."
"Ваксината намалява рисковете и дава възможност на всички да работят нормално. Ясно е, че не мога да кажа кога ще приключи заразата, но се надявам на новите терапевтични решения и това да намали много смъртността от усложнения заради коронавируса", коментира управителят на фармацевтичната компания "Гедеон Рихтер" Сергей Нозач.
"Вирусът е тук, за да остане. Другите болести обаче са също тук и пациентите се нуждаят да получават дълго време своята терапия в домашни условия", коментира Кирил Николчев от компанията "Абви".
Николчев призова да се преосмисли издаването на протоколи за скъпи медикаменти на всеки шест месеца, което се прави от центрове, а често пъти е само разкарване на хората. Той препоръча да се даде възможност експертните комисии да могат да разглеждат тези пациенти по документи, ако са стабилни.
"В тази ситуация няма лесни отговори и прогнозите често катастрофират. Ситуацията е достатъчно тежка, за да я усложняваме и ние. В историята няма пандемия, продължила повече от две години и половина. И моята прогноза е, че човечеството ще преживее кризата. Но ще платим най-скъпо, защото се правим на умни и демократични". Това заяви главният здравен инспектор доц. Ангел Кънчев. Той даде пример с проваления опит да се въведе здравния сертификат като вход.
"И от правна и от морална гледна точка няма основания за атака срещу мерките. Ние плащаме висока цена, даваме много жертви, но тепърва следват проблемите, ако продължаваме да сме медицинско гето. А ние сме точно това с ниския процент ваксинирани", каза още д-р Кунчев.
По думите му, тепърва България ще има международни проблеми заради ниската имунизация срещу коронавируса.
Ще има ли клинична пътека за постковид лечение?
"Постковид синдромът не може да се лекува само по една клинична пътека, каза ръководителят на НЗОК проф. Петко Салчев на въпрос защо още няма такава пътека, финансирана от Касата. "Такава пътека ще се изпълнява само в 1-2 болници", смята Петко Салчев. По думите му, спазването на правилата ще бъде проблем. Той попита колко от болниците имат противоепидемични планове.
"Години политиците в тази страна преди всичко разрушават и сега се учудваме, че берем тези плодове. 25 години непрекъснати хули срещу лекарите. До ден-днешен в нито една пътека трудът на лекаря не е остойностен", коментира ректорът Медицинския университет-София акад. Лъчезар Трайков и определи положението като шизофренно.
"В тази ситуация не ни вярват за какво ли не, включително и за ваксините. Светъл лъч беше, когато започнаха да ни ръкопляскат. Но е обяснимо защо децата ни си тръгват от тази страна", каза още той.
"70% от миналите през болница заради коронавируса имат мозъчна мъгла и когнитивни нарушения", описа той последиците от дългия COVID. "Ние вече знаем какво да се направи при неврологичните проблеми, клиничните пътеки знаем, че не са съвършени, но нека направим нужното", коментира още акад. Трайков. Според него следващата вълна ще е от хора, на които е можело да се помогне и не сме го направили.
"Дълги години е култивирано недоверие към лекарите и здравната система и това ни доведе дотук", допълни от своя страна директорът на "Пирогов" проф. Иван Поромански.
"Време е да култивираме доверие. Да се помисли по въпроса лекарите да не вземат заплатите си от парите за пациента, а в момента е така, препоръча той като реформа на здравната система. За реформа обаче е нужен консенсус, в противен случай всяко правителство, което я подхване, ще се провали", допълни още проф. Поромански.
