През 2010 г. средният разход за лекарства на човек в България е бил между 145 и 150 лв. годишно, а през 2014 г. вече е над 170 лв., тоест със 17% повече, установи проучване на Комисията за защита на конкуренцията.
Антимонополният регулатор изготви анализ на пазара на лекарства, плащани частично или изцяло от Националната здравноосигурителна каса, и стигна до заключението, че съществуват сериозни рискове за дефицит на лекарства, в т.ч и животоспасяващи за потребителите на българския пазар.
Причината е в липсата на подходяща регулация на паралелния износ на лекарствени продукти, което води до значителното му увеличаване за страните от ЕС.
Моделът на референтно ценообразуване води до постоянно намаляване на цените на лекарствата от позитивния списък, но за сметка на това принуждава редица производители да изтеглят продуктите си от пазара в България, а търговците на едро нямат стимул за предоставяне на достатъчни количества медикаменти за българския пазар, за сметка на стремежа им да ги реекспортират, е заключението на регулатора.
Разчитането единствено на референтното ценообразуване обаче може и да не осигурява оптимално съотношение качество-цена. Референтните цени са "официални" цени и те може и да не отразяват поверителни отстъпки и договорени рабати, както и може да не отразяват (а и може да не са били оценявани за) съотношението качество-цена в референтните държави-членки на ЕС. Също така, референтните цени се вземат от държави-членки на ЕС, които без изключение имат значително по-висок БВП на глава от населението в сравнение с България, следователно дори цената на дадено лекарство да отразява разумно съотношение качество-цена в съответната страна, не може да се приеме, че това ще е вярно и за България, е заключението на КЗК.
Надценките на дребно са пропорционални на цените на лекарството, което стимулира фармацевтите да се запасяват и да отпускат по-скъпи продукти. Освен това събирането на пълната ставка на ДДС от 20% увеличава натоварването на стойността и за НЗОК, и за пациентите. Необходимо е да се преструктурират надценките на едро и на дребно, за да не са обвързани с цените на лекарствата, препоръчва антимонополната комисия.
Като друг проблем тя изтъква неравномерното снабдяване с лекарствени продукти в населените места на територията на страната, въпреки че по брой аптеки България е сред европейските лидери.
България е една от държавите в Европа с най-голяма наситеност с аптеки на глава от населението - 51.12 аптеки на всеки 100 хил. души. По този показател страната отстъпва единствено на Гърция (84.06) и Кипър (55.59). на дъното на класацията по този показател са Дания и Холандия със съответно 6 и 11 аптеки на 100 хил. жители.
Едновременно с това по брой на фармацевтите в една аптека сред изследваните 23 европейски държави България заема седмо място със средно 1.53 фармацевта работещи в една аптека. За сравнение - лидерът Австрия осигурява по повече от четирима фармацевти в една аптека.
Следва да се предвидят необходимите механизми във връзка с осигуряване на равномерно снабдяване с лекарствени продукти във всички населени места, съобразно нуждите на населението, вкл. с цел недопускане недостиг лекарствени продукти, включени в позитивната листа, препоръчва регулаторът.
Комисията стига до извода, че нормативното изискване един търговец (юридическо или физическо лице) да може да открива не повече от 4 аптеки, няма практически регулаторен ефект върху търговията на дребно с лекарствени продукти и нейното окрупняване в икономически групи, тъй като в закона няма забрана за свързаност на носителите на разрешенията за търговия на дребно, както и за осъществяването на други дейности - производство, търговия на едро и др. Така едно лице може да създаде група от самостоятелни юридически лица, всяко от които притежава по четири аптеки. В този смисъл следва да се преразгледат текстовете на закона с цел да се елиминира възможността за заобикаляне на законовите изисквания и да се създаде нов модел за ефективен контрол, препоръчва КЗК.
