Каквато ни държавата - такава ни и Детската болница. Толкова си можем - и да искаш, не можеш. Първата копка на Детската болница е правена преди 40 години.
Този коментар направи пред БНР д-р Стойчо Кацаров, бивш служебен министър на здравеопазването. По-рано днес стана ясно, че до края на май започва събарянето на сградите на терена на бъдещата Национална детска болница.
Той изказа недоумение защо служебният премиер ще сезира ДАНС и прокуратурата по казуса за частната болница "Мама и аз".
Още: Главчев дава частната детска болница на ДАНС и прокуратурата
Според Кацаров е можело от 2 години да има Национална детска болница, ако не е била отменена заповедта му за сливане на Педиатричната болница "Проф. Иван Митев" с Правителствена болница "Лозенец":
"Това беше доброто решение, но следващият министър отмени заповедта ми. Бяхме планирали и в Плана за възстановяване бяхме заложили на този терен да бъде изграден и Протонен център. И досега щеше да има не само Национална детска болница, но и Протонен център. ... Става въпрос за сливане на две работещи болници, които имат персонал".
По думите му това решение за сливане е най-простото и може да стане и сега: "Ние нямаме нужда от правителствена болница. Защо най-луксозната ни болница да не я дадем на децата? Това е готово решение. Направете го, докато не сте похарчили парите".
Пазарът трябва да реши дали има нужда от нова многопрофилна болница, подчерта Стойчо Кацаров и уточни, че Здравната каса сключва договори с всички.
Още: Набързо и без дискусия: Ясно е как кабинетът одобри частната детска болница в София
Неговото мнение е, че в концепцията за Национална детска болница има проблем заради това, че само с детски лекари трудно би функционирала:
"Децата не боледуват толкова често и ако един сърдечен хирург прави само операции на деца, той би правил по 1 - 2 операции на месец. Просто няма такива операции и той ако не работи и с възрастни пациенти, би се деквалифицирал тотално. Концептуално има проблем, защото в тази Детска болница трябва да има съчетание с лечение и на възрастни пациенти, особено в хирургичните специалности. Втори проблем е, че третираме всички до 18-годишна възраст като деца. След 6-годишна възраст няма никаква разлика между този организъм и организма на възрастен човек. Трети концептуален проблем е, че създаването на Национална детска болница в София ще лекува само деца от региона. Не е ли по-добре да използваме средствата да реновираме детските отделения в болниците в страната?".
