В търсене на решение как да се подобри ваксинационното покритие в България, стотици лекари и експерти се събраха в София на Първа национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания. Статистиката е тревожна - в ковид-пандемията имунопрофилактиката пострада много, отчитат те. Ваксинационното покритие по задължителния календар в България е спаднало през 2021 г. под 90% за всички ваксини, с изкл. на БЦЖ, като тенденция към спад се наблюдава от 2020 година. Затова в тридневен форум представители на лекарското съсловие, академичните среди и различните институции и сектори, ангажирани с имунопрофилактиката търсят причините и подходящите решения. Очаква се в неделя, в резултат на дискусиите, да бъде приета декларация, която да даде насока за подобряване на ваксинопрофилактиката в страната.
"Приказките, ако не изкристализират в политика, в решения, от тях полза няма", каза пред журналисти главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев и изрази надежда до два - три месеца да има изготвени препоръки и конкретни действия за осигуряване на висок ваксинационен обхват. Той подчерта, че е много важно да не създаваме неимунни джобове, за да не възникнат случаи на ваксинопредотвратими заболявания.
Спадът в националното ваксинационно покритие е повсеместен, включително в Европа, отбеляза той и посочи, че по данни на СЗО, миналата година в Европа 1.3 млн. деца по-малко са получили редовна имунизация.
Според него, процес на наваксване ще има, но той надали ще е много мощен и ще заличи бързо значителния спад. "Ако тенденцията вече се е обърнала ще се опитаме да постигнем максимално възможното", заяви той. Целта е 95% покритие, тъй като при 95% имунизирано население предотвратяваш взривове дори на срещане на отделни ендемични случаи, посочи доц. Кунчев.
"Видяхме с ковид-пандемията как пада ваксиналното покритие и затова е много важно да положим усилия на всички експерти да се противостои на тази тенденция и дори да я обърнем към възходяща", подчерта проф. Ива Христова, председател на научния комитет на конференцията и директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Коментирайки причините за ваксиналния спад, доц. Кунчев отбеляза, че почвата у нас е много благодатна за т.нар. теория на конспирацията. "За съжаление, в социалните медии като напишеш "ваксина", 10 към 1 излизат оплювателски материали срещу един, почиващ на факти и това създава неблагоприятна среда и колебания у хората", каза той. Кунчев уточни, че усилията ще бъдат насочени към трунодостъпното население, което не е само ромско, а и от хора, отпаднали от здравноосигурителната система, също към наричаните от него "хиперосведомени интернет-майки, които вземат решения на база 5 прочетени статии".
Главният държавен здравен инспектор съобщи още, че очаква предложения от педиатрите за промени в имунизационния календар, който по негова оценка, е напълно съпоставим с този в Западна Европа и е достатъчно модернизиран. "Никой национален имунизационен календар не е свещена крава. Той трябва да се развива, както се развиват науката, практиката в други страни - излизат нови ваксини, има възможност да се работи с нови антигени и ние не трябва да изоставаме", отбеляза Кунчев. "Ще продължим на базата на това какво излиза в науката и какво имаме ние, да правим календара максимално адекватен", увери той.
"Няма случай на полиомиелит в България сред украинските бежанци, засега няма и от дифтерия, но в Европа има - 68 бяха онзи ден на дифтерия и всички са на деца на бежанци", каза Кунчев.
Коментирайки имунизационния статус на децата на украинските бежанци у нас, той отбеляза, че 95% от украинските бежанци в България са жени и деца, а 50% са деца. "Украинските бежанци не желаят да се обвързват с прекалено дълго оставане тук и оттам – нито избор на личен лекар, нито имунизациите са на високо ниво", каза той и категорично заяви: "От нас се иска да създадем условия, а дали съответната майка желае, си е нейна работа, но ако детето пожелае да влезе в градина, ясла, училище, то вече е задължено да го направи, така че там компромиси не правим и е задължително условие за записване в училищната система". Той съобщи още, че в края на ноември СЗО изпращат мисия у нас, която да оцени какво прави България в това отношение.
"България ще е първата страна, в която ще бъде направена оценката. Мисията ще продължи цяла седмица, ще се ходи и на терен. Вероятно част от работата ще бъде извършена до границата с Турция, където също има места с настанени бежанци", съобщи пред Actualno.com доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО - България, който модерира един от панелите.
Мисията на СЗО в България ще е с цел да оцени достъпа на бежанците до здравни услуги и здравно обслужване в България, доколко има адекватен отговор от страна на държавата на здравни потребности от различно естество. Това ще бъде мисия, която ще се изпълни съвместно от СЗО, заедно с МЗ и представители на Върховния комисариат за бежанците, международната агенция по миграция и УНИЦЕФ, уточни доц. Околийски.
