По отношение на болните ситуацията е под контрол. Но се чувства вече умората. Това е 67 ден от епидемията. За някои от нас няма събота, няма неделя. Тази умора не е само заради обема на работата, а и от социалната изолация. Ние също като пациентите сме изолирани. Това каза пред БНТ професор Камен Плочев ръководител на Първа клиника по инфекциозно лечение във ВМА
Умората може да доведе до грешки. Първата - че може да се вземат грешни решения при диагностиката и лечението. Решили се този проблем. В 13 часа всички екипи обсъждаме заедно всеки един болен. Вторият обаче рисков фактор е снемане на защитната бариера. Когато чуеш сигналът, че някой е зле, при тръгване може да забравиш маска, ръкавици, а това вече е рисково, коментира той.
В момента имаме 11% загуби, което е много, каза Плочев, така той охарактеризира поддържания процент на заболели медици в страната. Сред заболелите са две групи - хора, които не са знаели с какво работят или не са подготвени. Нарушавайки две златни правила: всеки е потенциално заразен и всеки сам пази себе си – това е рефлекс. Най-характерен пример е болница "Св. Иван Рилски". Това е война, която водим. Няма фронт и тил, всички сме в опасност. Хора които са неподготвени отпадат – виждате Ямбол, Сливен, обясни инфекционистът.
Колко още може да издържи системата тогава?
"Ние ще издържим. Материално сме обезпечени по всякакъв начин, имаме пълна подкрепа на всякакви нива. Няма грешки заради неуредици в администрацията. Трябва обаче да обмислим отново режима на работа. В началото редувахме екипи на 14 дни, минахме на 5 дни. Сега пак ще преустроим на по-кратки смени за медицинските работници във ВМА – на принципа "колкото работиш, толкова почиваш". Никой няма да дезертира от бойното поле, поне от колегите, с които аз работя.", подчерта професора.
Как лекуват пацииенти с коронавирус във ВМА?
Ние много внимателно следим какво трябва да правим. Има правило: Не вреди! Над 70 вида лечение има като литература в момента в световната практика. СЗО ги е редуцирало до 7 медикамента, които препоръчва при различно състояние на болния, ъобразено и със съпътстващите хронични заболявания. На болен със сърдечно съдови заболявания, например няма да дам хлорокин. Знаем, че вирусът разорава и влизат бактериите, а тях лекуваме с антибиотици, обясни още експертът.
По отношение на новите методи правим и преливане на кръвна плазма – вече са 4 пациентите, които лекуваме с този метод във ВМА. Единият почина, но не от плазмоферезата, а от левкимия. И Господ не можеше да му помогне, ние удължихме срока на живота му, но не го излекувахме. Останалите имат шанс, добре понасят лечението. Има достатъчно кръводарители в момента, каза още Плочев.
Сега е моментът да увеличим броя на стипендиите за инфекционисти.
Не стигат лекарите, и то инфекционистите. Това е инфекциозна болест. Тази специалност беше неглижирана. "Аз имах голям спор с министъра на здравеопазването, който заплаши, че ще ме уволни, защото искаше да закрива инфекциозното отделение.", каза професора, но отказа да каже кой е този министър. "Приятели сме с него, няма да казвам", продължи той.
Нашият труд в момента е признат, хората разбират, че без нас не може. Сега е времето доц. Михайлова да отпусне малко повече платени специализации за инфекциозни болести, защото болестта ще ни държи поне още 2-3 години. Защото в болницата няма ли инфекционист терапията не може да се движи, обясни инфекционистът.
По думите му не предстои най-лошото. "Вече има ред, често работим и рефлекторно, което също е опасно, но така или иначе сме на този етап. Готови сме за втора и трета фаза, не сме неподготвени. Минали са два месеца, дано стане като САРС – след 4 месеца вирусът сам да си отиде. Аз съм оптимист.", обяви професора.