Пациентите да могат да се обръщат към няколко специалисти по обща медицина, а не само към един личен лекар - тази идея се обсъжда да бъде въведена в здравеопазването. Целта на промяната е да се облекчи системата, съобщи за “24 часа” председателят на здравната парламентарна комисия доц. Антон Тонев.
За реформа в края на 2022 г. първо трябва да се въведе електронното здравно досие на всеки.
Личните лекари са преуморени и са на средна възраст над 50, - звънят им денонощно, без работно време са, претоварват ги с попълване на документи. Затова все повече от самото съсловие се надигат гласове за промени в статута на личните лекари.
Промяната, която предлагат от “Продължаваме промяната”, няма да засегне децата и техните педиатри. Малките пациенти ще останат записани при един личен лекар, който да ги следи. А той ще запази досегашните си доходи.
“Не предвиждаме промяна в детската консултация и в профилактичните услуги. Въведената система може би е най-добрата форма в това ние да правим промоция за здраве, детска консултация и да представим на нашите пациенти възможности за профилактичи изследвания, които им позволяват да бъдат здрави по-дълго време”, обясни Тонев.
Лекари заподозряха, че това е начин да се върнат старите поликлиники. От 1 април електронните направления и изследвания ще влязат в системата на здравната каса
Когато тръгне и електронното досие, в него ще са описани прегледите при всички лекари, през които е преминал пациентът, изследванията, които са му били предписани, и лабораторните резултати. В него ще е описано и ако пациентът е бил на лечение в болница. Достъп до това досие ще имат всички лекари, които ще виждат цялата здравна история на пациента.
Именно това е условието, което поставя парламентарната здравна комисия за отмяната на системата с личните лекари. Е-досието ще позволи на един пациент да се лекува от много лекари, тъй като те ще виждат цялата информация. С него ще се спре и практиката джипитата да са постоянно ангажирани със своите пациенти.
“Непрекъснато пациентите се обаждат по телефона”, коментира общопрактикуващият лекар Радка Иванова. Извън работно време пациентът да се насочва към кабинетите за неотложна и спешна помощ, предвижда Тонев.
Не облекчение на работата, а допълнително затруднение за личните лекари е предложението на “Продължаваме промяната” според председателя на Сдружението на софийските общопрактикуващи лекари д-р Георги Миндов. Той подозира, че това е начин да върнат старите поликлиники и общопрактикуващите лекари да са отново към типа “участъков лекар”. Идеята е първо да се затворят търговските дружества, каквито са джипитата, а след това и болниците, прогнозира Миндов.
По думите му навсякъде по света работят по сегашния начин и новият вариант не би привлякъл млади лекари.
“Ще ни направят чиновници, които да си гледат часовника и да си тръгват веднага след като свърши работното време”, предупреждава председателят на сдружението.
Прибягването към спешна помощ също не е решение според него, тъй като екипите са много малко, а за да поемат пациентите, трябва да са поне три пъти повече.
Идеята на управляващите е да променят и начина на заплащане. Не за брой записани пациенти, а за реално прегледани ще получават пари лекарите. По този начин няма да остава “студен резерв”, твърди обаче председателят на здравната комисия Тонев, тъй като лекарите преглеждат 600 пациенти на месец, а останалите 1600 записани - не.
Няма как да се плаща на прегледан пациент, защото не е остойностен прегледът, оспорва идеята Миндов. Според изчисленията му за всички лекари се падат по 350 лв. от бюджета за заплащане. Това ще е причина да преглеждат само по 15 души на ден, а не както досега - над 25.
Реформата може да претовари “Спешна помощ”, и в София не достигат джипита “Идеята за отпадане на личните лекари е кардинална промяна, която ще засегне първичната помощ. Ако се увеличи процентът на пациентите, които ще се обръщат за помощ към неотложните кабинети и “Спешна помощ”, тези звена, които и в момента са претоварени, няма да издържат. Затова, преди да се пристъпи към реформи, е нужен ясен регламент за пациентите и лекарите. Нужна е голяма информационна кампания.” Така коментира плановете на властта д-р Васил Василев, управител на една от най-големите общински поликлиники в София - ДКЦ 12. Направи го с уговорката, че все още никой не е обсъждал с общинското здравеопазване в столицата тези идеи.
Д-р Василев обаче е убеден, че реформите трябва да се правят на етапи, а не наведнъж, за да не настъпи хаос в системата, да няма объркване и паника, като се съчетаят липсата на лични лекари и продължаващата пандемия от коронавирус. В двете бази на ДКЦ 12 кабинети имат 60 лични лекари.
“Вече 4-5-има се пенсионираха и няма кой да поеме практиката им. Последният, който дойде при нас, е отпреди пандемията преди 2 г. Недостиг има не само на лични лекари, но и на медицински сестри, акушерки, лаборанти и др.”, каза д-р Василев.
"Всяка истинска реформа е нормално да започне с отговор, че това не е най-необходимото в момента. В случая има много специалисти, лекари и хора, които са добре адаптирани към статуквото въпреки проблемите, които срещат всеки ден. За съжаление, по-голямата част от специалистите в общата медицина съобщават за едни и същи проблеми - свръхнатоварване, ненормиран работен ден, носят работата си вкъщи, защото пациенти постоянно звънят. Имаме много сигнали от лекари извън големите областни центрове, които нямат време за почивка Искаме да развием и надградим системата на личните лекари. Далеч сме от мисълта, че само ние може да предложим нещо качествено, по-скоро искаме да срещнем мнението на обществото и така да достигнем до един подобрен и работещ вариант.", коментира доц. Тонев.
По думите му вариантът е заимстван е от идеи, заложени в други здравни системи. Идеята представлява да заменим личните лекари в статута, който имат в момента, с верига - система от специалисти по обща медицина, каквато е тяхната образователна квалификация в момента. Повечето лични лекари са специалисти по обща медицина. Ние искаме да направим тяхното работно време нормирано, тоест да работят в определени часове и след това да могат да си починат.
Всички здравноосигурени лица, които имат нужда след края на работното време, ще бъдат насочени към кабинетите за неотложна помощ, спешната помощ или ще посещават спешните отделения към многопрофилните болници, обяснява още доц. Тонев.
Първата стъпка ще е към кабинетите на неотложна помощ, които сега са разкрити към ДКЦ-та, където лекари поемат часовете извън работно време. Това не налага те да работят извънредно или допълнително с пациенти.
"Промените, които предлагаме, ще бъдат ефективни или възможни само след като въведем електронно досие. Само тогава ние ще можем да извадим един пациент от обхвата на познания на лекаря и ще можем да го лекуваме качествено при всеки един представител на първичната извънболнична помощ., каза още председателят на здравната парламентарна комисия.
Самото електронно здравно досие трябва да включва цялата здравна информация, която е била създадена месеци и години назад. Тоест всеки един досег до здравната система трябва да попадне в това електронно досие. Когато пациент отиде на преглед при един специалист по обща медицина, лекарят, влизайки в досието му, за много кратко време ще види какви заболявания има, какви диагностични методи са правени досега, какво лечение му е прилагано. В рамките на този преглед специалистът ще стане личният лекар на пациента. Не трябва да ходи определен брой месеци при този даден лекар. Идеята е още на следващия ден да можем да потърсим по-добра и адекватна медицинска помощ от друг негов колега. По този начин ще се създаде естествена конкуренция за по-добри услуги, така че самата система за първична извънболнична помощ да се развива и да е в крак със съвременните методи на комуникация и диагностика, което ще доведе до подобряване на услугата. А това е в интерес на всички български пациенти.
Плановете са то да влезе в този си обем в края на тази година. На 1 април част от електронните форми на здравеопазване навлизат в системата на здравната каса - това са електронните направления, е-изследванията, които автоматично ще постъпват в системата на НЗОК.
В края на лятото се планират следващите бази данни да бъдат събрани. Всъщност повечето от базите данни вече съществуват под някаква дигитална форма. Основната работа на електронното обслужване е да създаде начин за добра, безопасна комуникация и сигурност на данните. В момента се комплектува системата, така че да работи бързо и надеждно.
Добре работещите първични извънболнични практики са ограничени до 2500 пациенти, тоест ако има повече желаещи, трябва да се наеме още един лекар, който да помага. В момента при максимално натоварване прегледаните пациенти на месец са 600. Останалите 1600 човека остават под някаква форма на “студен резерв” и ние заплащаме за тези пациенти, без те да ползват здравна услуга.
Предлагаме да въведем реална справедлива цена за всеки един преглед и по-голямата част от доходите на личните лекари да стъпва върху това колко пациенти са успели да привлекат със своята репутация и реклама. Другата голяма реформа е намаляването на т.нар. бумащина. Безкрайните отчетни хартиени документи изпълват голяма част от времето на лекаря.
Д-р Хасърджиев: Личните лекари няма да отпаднат
