Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Епидемията, за която никой не говори

01 декември 2020, 16:00 часа • 3051 прочитания

Откакто COVID-19 се появи за първи път в Китай в края на миналата година, всички останали вируси останаха на заден план. Това, естествено, не значи, че са изчезнали или са по-малко опасни. Точно обратното - ограниченията, които наложи пандемията, затрудняват още повече терапиите на хронично болните.

Това важи с пълна сила за ХИВ епидемията. Днес, 1 декември, за поредна година, отбелязваме Световния ден за борба със СПИН. Това обаче остава едно от малкото неща, които здравните власти в България правят, за да се борят с разпространението на ХИВ вируса. В момента държавата осигурява безплатно лечение за 1769 от откритите болни, но проблемите с дейностите по превенция и контрол на ХИВ сред най-приоритетните целеви групи остават.

Припомняме, че изпълнението на въпросните дейности за тази година приключи в периода юни-юли. През август Министерство на здравеопазването обяви нова обществена поръчка за тях за 22 области в страната. Огромна изненада беше обаче, че за областите София-град, Пловдив, Варна и Бургас не бяха включени дейности сред най-приоритетните целеви групи, а именно инжекционно употребяващи наркотици, мъже, които имат сексуални контакти с други мъже, и жени и мъже, предлагащи сексуални услуги.

Неправителствените организации с опит в областта, които изглежда са единственият адекватен доставчик на услуги за превенция, по-рано през годината изразиха ясно становище, че е необходим нов механизъм за държавна подкрепа. Те очертаха редица практически пречки, свързани с настоящия начин на финансиране, а именно провеждането на обществени поръчки. Според организациите тази процедура не е ефективна, тъй като така те са задължени да представят икономични оферти, тоест да занижават обема или качеството на социалната услуга. 

По думите им в повечето случаи поръчките се провалят, защото държавата иска спечелилите НПО-та да предоставят банкова гаранция за цялата сума на финансиране. Естествено, организациите нямат толкова пари накуп. Ако имаха, нямаше да им се налага да кандидатстват за обществени поръчки.

"Единствен плюс (в тази процедура, бел.ред.) е свободата на планиране на разходите, но той е минимален в сравнение с минусите. А те са - търговска ориентираност на дейността, регистрация по ДДС за организациите в по-големите градове, нужда от авансови средства, гаранция за изпълнение, количествено ориентирани индикатори, неритмичност на поръчките, водещо до дупки в предоставянето на услугите, липса на устойчивост и приемственост поради условия за честа смяна на доставчиците, краткосрочност на договорите, дълъг период от кандидатстване до одобрение и др.", се казва в доклада от месец април на инициативата "МОСТ", обединяваща три неправителствени организации.

По думите им, ако продължи сегашната ситуация, националният отговор срещу ХИВ ще бъде компрометиран и ще съществува само на хартия. "А това ще означава само едно – безконтролно развитие на епидемията от ХИВ, множество скрити случаи сред най-уязвимите общности, които не се откриват и лекуват, липсващ капацитет за справяне при поява на локални епидемии, което може да предизвика бързо разпространение на вируса в цялата общност", допълва Анна Любенова от Фондация "Инициатива за здраве".

Именно затова гражданските организации, работещи с уязвими общности, предлагат промени в Закона за здравето, с които да се гарантира устойчиво държавно финансиране. 

Добрата новина е, че ХИВ вече не е смъртна присъда, а хронично заболяване, с което човек може да живее дълго и пълноценно, въпреки стигмата, неприемането, неразбирането и липсата на емпатия от страна на здравните работници към пациенти с ХИВ.

Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес